Дотегнаха ми съветите на хорските старейшини и
мъдреци - о, как ми дотегнаха! - откак Твоята
мъдрост разтърси моето сърце и мозък, Свети Боже.
Не вярват в Твоята светлост тия, чиито мрачни
похоти на сърцето ги влачат към пропастта. Няма
спиране за камък, който се търкаля надолу по
баира. Колкото по-стръмен е баирът и по-дълбока
пропастта, толкова по-бързо и неудъримо се
търкаля камъкът.
Една мрачна похот извиква друга с успеха си,
другата - трета, докато всичко, що е добро у човека,
не повехне, а всичко, що е зло, не плисне буйно като
порой. Докато не рухне съвсем сградата на Светия
Дух и отвън и отвътре.
Докато презрелте светинята не презрат себе си и
своите учители.
Докато най-сластните им страсти не ги задушат със
своята смрад.
Докато всички блага, заради които са клали съседи
и рушили градове, не се присмеят на грозотата им.
Тогава те крадливо повдигат очи към небето и през
гнойта на своя живот, осквернен и въвонил се,
викват: Свети Боже!
Как ме боли от човешкото самохвалство, откак
разбрах за Твоята мощна ръка, Свети Крепки!
Зидат кули от камък и казват: по-добри зидари сме
от твоя Бог! А аз и питам: вие или вашите бащи
съзидахте звездите?
Намират извор на сила в земята и се хвалят: знаем
повече от твоя Бог! А аз ги питам: кой зарови
силата в земята, за да я намерите?
Хвърчат по въздуха и надменно говорят: сами си
направихме крила, къде е твоят Бог? А аз ги питам:
кой ви подсети за крила и летене, ако не птичите -
вие ли ги направихте?
Но когато Ти им отвориш очите за немощта им;
когато безсловесните твари им покажат
страховитата си мощ;
когато умът им се смае от звездните кули,
що се държат без опори и темели в пространството;
когато сърцето им се изпълни със страх от
слабостта и безумието им - тогава те в срам и
покруса протягат ръце към Теб и викват:
Свети Крепки!
Колко жалка ми е човешката преценка за този
живот, откак вкусих сладостта на Твоето безсмъртие,
Свети Безсмъртни!
Късогледите видат само този живот и казват: това
е животът ни и с делата си ще го направим
безсмъртен между хората. А аз им казвам: ако
животът ви е като река, тогава трябва да има извор;
ако е като дърво, трябва да има корен; ако е като
лъч, трябва да идва от слънцето. И още им казвам:
между смъртните ли сънувате безсмъртие?
Палите огън върху вода.
Но като видят смъртта, изгубват кураж и мъка им
стяга сърцето. Като помиришат плътта на своите
мъртви невести, като спуснат в гроба слепите лица
на своите приятели, като турят ръка на охладнелите
гърди на синовете си, като разберат, че нито царете
са могли да се откупят от смъртта с короните си,
нито юнаците с яките си мишци, нито мъдреците с
мъдростта си - тогава усещат студения вятър на
смъртта по лицата си, падат на колене, оборват
глави над поломенат си гордост и Ти се молят:
Свети Безсмъртни, помилуй нас!

Св. Владика Николай Велимирович