Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2008 09:26 - ЗА БАЛКАНСКИЯ ЧОВЕК
Автор: kuracpalac Категория: Изкуство   
Прочетен: 5527 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2009 16:09


Ноmо bаlcanicus. Наблюдавам хората, които започват своя път в науката, поезията или във филма, и при повечето от тях забелязвам една и съща прокоба.

За всяко дори най-малкото ни реализиране в изкуството или науката е нужен един минимум самоотричане, необходимо е за миг не само да изтикаме на заден план, но и да забравим своята личност и своите лични интереси. Това е само моментно и преходно, един акт на волята, при който губим само привидно. Но тези хора не са способни и на такова нещо. Заради това, каквото и да създадат със своя дар, вещина и знание, то не може да се задържи като изкуство или наука, защото от всяка черта и всеки ред прехласнато се излъчва тяхното безплодно, голо, гладно и незаситно аз.

Защо балканските страни не могат да влязат в кръга на просветения свят, дори чрез своите най-добри и най-даровити представители? Отговорът не е прост. Но ми се струва, че една от причините е отсъствието на уважение към човека, към неговото пълно достойнство и към пълната му вътрешна свобода, и то с безусловно и последователно уважение. Това е нашата голяма слабост и в това отношение ние всички често и несъзнателно грешим.

Ние не сме преминали през такава школа, нито сме изучили напълно такава наука. Този недостатък носим навсякъде със себе си като някакав източен грях на нашето потекло и белег за малоценност, който не може да се скрие. По този въпрос ние би трябвало да говорим и да работим.

Ето го „нашия човек“, оня същинския. Той не мисли нито много, нито упорито. Но щом успее да скърпи някаква мисъл в главата си, първата му грижа е не да развива тази мисъл, да я проверява и критично да я сравнява с онова, което други хора мислят по същия въпрос, а да провъзгласи своята мисъл за единствено вярната и единствено правилната, като веднага след това се стреми да изкопае между нея и всяка чужда мисъл дълбок ров на презрение, омраза и борба до унищожение. В тази борба такива хора понякога показват канибалска ревност и на думи, и на дело.

За щастие всред нас има доста и такива, които са различни и които не са същински „наши хора“.

 

(Иво Андрич „Знаци покрай пътя“)

image
Иво Андрич

image
Андрич и негова "На Дрини чуприя"

image
Вишеград (источна Босна) - Мост (чуприя) над река Дрина 

Иво Андрич

 

(1892-1975)

 

Роден е в Долац край Травник (Босна). Завършва гимназия в Сараево (1914), следва в Загреб, Краков и Грац, където получава докторска степен (1924).

Заради участие в нацио­нално­освобо­дителното движение „Млада Босна“ по време на Първата световна война е затварян и интерниран.

Дебютира 1914., a през 1918 г. излиза първата му поетическа книга „Ех Роnto“, а през 1920 г. първата му прозаическа книга „Пътят на Алия Джерзелез“. От 1921 до 1941 г. е дипломат в Рим, Букурещ, Марсилия, Мадрид, Женева и Берлин. По време на войната живее в усамотение в Белград, където пише трите си романа „Мостът на Дрина“, „Травнишка хроника“ и „Госпожицата“, които излизат през 1945 г. След Втората световна война е професионален писател в Белград и се радва на най-високо национално и международно признание. През 1961 г. му е присъдена Нобелова награда за литература.

 




Гласувай:
0



1. zari - И също:
19.03.2008 10:23
“Въпреки привидната разпокъсаност и безредие, всичко е свързано и хармонично! Не се губи нито една човешка мисъл, нито едно усилие на духа. Всички сме на прав път и ще се изненадаме, когато се срещнем. А ще се срещнем и ще се разберем, където и да вървим сега и колкото и да се лутаме. Това ще бъде радостно виждане, славна и спасителна изненада.” И.А.
Поздрави!
цитирай
2. indreal - чудесен постинг
19.03.2008 10:36
поздравления, за което!
цитирай
3. cefulesteven - Не бях погледнал нещата от този ъ...
19.03.2008 11:01
Не бях погледнал нещата от този ъгъл. И ти благодаря. Доста има за мислене.
цитирай
4. ahmeddogan - интересна позиция
20.03.2008 12:06
но всяко обобщение за хомо балканикус или европеикус е априори погрешно, както и творческият процес е индивидуалистичен....
цитирай
5. norass - ...
21.03.2008 12:33
... мъдри са тези думи...
цитирай
6. eliza - мъдро...
26.03.2008 16:34
За щастие всред нас има доста и такива, които са различни и които не са същински „наши хора“.
...Да, но къде са?
цитирай
7. bros - Хе-хе
28.03.2008 16:47

Отвори ми очите за нов качествен автор. Наскоро се замислих над неговото творчество, а прочетеното тук абсолютно ме убеди, че Трябва да започна да го чета.

Описанието за нашият човек просто материализира моето виждане с правилните думи!

Поздрави!
цитирай
8. анонимен - Една мисъл, с която да живееш?!
15.04.2008 01:08
Колко често размишляваме логично и истински или поне последователно над нещата, които ни се случват? Колко пъти защитаваме истина, която не сме проверили? Колко пъти сме защитавали нещо, в което не сме вярвали истински? Кога това ще спре...?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kuracpalac
Категория: Туризъм
Прочетен: 4237883
Постинги: 362
Коментари: 3591
Гласове: 43369
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031