Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2008 01:35 - Йован Дучич - Поет с голямото сърце
Автор: kuracpalac Категория: Изкуство   
Прочетен: 4919 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 17.03.2009 16:46


Йован Дучич (1874-1943)

 Единият от творците, сложили началото на цялата модерна сръбска поезия, е Йован Дучич, роден в гр. Требинье, Херцеговина. Той учителства в гр. Мостар и заедно с Алекса Шантич развиват широка литературна и патриотична дейност. През 1899 г. заминава да учи в Женева, а по-късно се озовава в Париж, където добива солидна университетска подготовка и се изгражда творчески всред френските литературни среди. От 1907 г. дълги години е сръбски, а по-късно и югославски дипломат в редица страни - Италия, Унгария, България, Гърция, Турция, Испания и Египет. В София е през 1911-1912 г. Тук написва някои от своите значими поетични творби и засвидетелства хубавото си отношение към българите. Когато започва Втората световна война, Йован Дучич се заселва в САЩ и там живее до края на живота си. Дучич се утвърждава като един от най-артистичните майстори на формата и стихосложението, неговата лирика се цени зад границите на родината му. С поезията си той търси екзотични и съдбовни мотиви, големите теми за Бога, Любовта и Смъртта. Дипломацията не го отклонява от литературата. Напротив, пътуванията му из света стават основа на неговата блестяща есеистика, пътеписи и импресии, които се превеждат в Европа, а поезията му придобива все нови и нови измерения

image

Симеон Радев за една от срещите му със сръбския поет Йован Дучич, „патриот с всичката страст на душата":
 
Възторжеността му стигаше до най-високите върхове, когато заговореше за сръбската реч. Еднъж той се провикна: „Даем ти Македонию! Даем ти стару Сърбию! - и с един широк замах - Даем ти све! Само признай да е диван српски език!



image
Църква в Требинье (Херцеговина) в която е погребaн Дучич



К. Константинов
, който акцентира върху изключително благоприятната за творчество и международно сътрудничество обстановка в България преди войните и не пропуска да открои интелектуалното присъствие на Дучич:

Неговите "Песме" и "Песме у прозе" бяха вече дошли у нас и ние ги четяхме и превеждахме с възторг. Спомням си една среща, в която за пръв път го видях. Една лятна вечер, късно към полунощ, разхождахме се с Григор Василев [...].

- Здравей бе, Дучич!

- Здраво, Глигоре!

Аз наострих уши и се вгледах. Значи това беше авторът на "Дубровнишкият мадригал ", на "Епитафия ", на "В музея " и др. Строен, тънък, елегантен в своята черна наметка и бял изрез на фрак, с пура в уста и с цилиндър, с остро, нервно лице, той приличаше на някаква странна нощна птица, съвсем в стила на пустия тъмен булевард, от който бе изникнал с нечути стъпки. Приятелите размениха няколко думи - Дучич каза, че бил на прием в някаква легация и се прибирал. Григор Василев ме запозна с него и добави:

- Дучич бе, нямаш ли някой екземпляр от твоите книги за тоя млад човек? Той знае стиховете ти науст.

Дучич се усмихна, разпери ръце извинително и любезно отвърна:

- Немам, Глигоре, немам! Све са ги узели жене!... (Той имаше славата на неотразим любимец на жените) - сбогува се, продължи край паметника и потъна в сенките по левия тротоар. 



image
Требинье (Херцеговина)




От спомените на Симеон Радев научаваме, че Дучич познава "френската литература така добре, както у нас например днес я познава Атанас Далчев"

Когато сме се разхождали край бреговете на Женевското езеро, и двамата се упоявахме от стиховете на модерни френски поети. [...] В годините преди Балканската война Дучич дойде в София като секретар на сръбската легация. Кирил Христов гледаше зле на него. Зловидеше се му, че той, хубав млад човек, духовит, умеещ, с добитата си опитност в Париж, да говори на жените - имаше големи успехи в София. Кирил беше много недоволен и от моето приятелство с един сърбин. Дразнеше го по-особено мисълта, че аз може би поставям Дучич като поет по-високо от него. Един ден, за да го успокоя, му казах: "Между двама ви има голяма разлика: Дучич цизелира своето дело. Той е като Бенвенуто Челини на стиха. "Кирил впери очи в мене. Погледът му ме питаше: "Ами аз? " " Ти си - продължих аз - за творения с висока звучност и широк размах. " И не знам как се увлече езикът ми във веселото настроение, в което се намирах, та прибавих: "Талант, роден за циклопически сгради. " Срещам се подир това с Дучич. Той ме пита "Какво е станало с Кирил Христов? Он, каже, да йе Киклоп. " (Киклоп на сръбски значи Циклоп.)



image

Дубровник


 



                                  СРЕЩА
 

                  Жадуваният миг на срещата дойде,

                  ти даде ми ръка и с мен пое

                  по пътища сумрачни и неясни

                  със блянове за слънце и мечти за щастие. 

                  И двамата надявахме се страстно

                  да се намерим, без да ни е ясно,

                  че сме съсипани и покосени

                  от мъките отдавна преживени. 

                  Така завинаги се разделихме,

                  остана само болка стягаща в гърдите.

                  А ти – безмълвна, просълзена, зъзнеща,

                  си тръгна, както бе дошла – за никъде не 
           
           бързаща.
 

                                              Йован Дучич

 



Тагове:   Херцеговина,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Човече, няма такова стихотворе...
12.08.2008 01:44
Човече, няма такова стихотворение!
цитирай
2. voinov50 - да...
12.08.2008 06:29
Е, те това най-много ми хареса:
„Даем ти Македонию! Даем ти стару Сърбию! - и с един широк замах - Даем ти све! Само признай да е диван српски език!”
Някой ден ще те помоля, да преведеш някоя моя работа на сръбски...
Поздрав!
цитирай
3. svetaemoi - Красиво е!
12.08.2008 15:45
Благодаря.
цитирай
4. sande - Поздрави за този прекрасен портрет на Йован Дучич, един от "голямите Йовани" на Сърбия...
22.03.2011 04:53
Прочетох го с интерес. Хареса ми много.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kuracpalac
Категория: Туризъм
Прочетен: 2769343
Постинги: 362
Коментари: 3591
Гласове: 43364
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031