Снощи е сънувах.Не се сещах за нея от най малко десет години.Не сме се виждали от 17 години.Но, снощи е сънувах.

Не, не, никога не бяхме гаджета, никога, даже, не сме се и целували...Имаше само леки докосвания по ръцете, за мен вълшебно красиви...И безкрайни разходки покрай реката.

От казармата писах само на нея, и само нейните писма очаквах с нетърпение...После станаха лоши времена и се загубихме.

Тъзи сутрин седнах с моят приятел Гугъл, и е намерих...Тя е още в нашият град, директорка е в голяма фирма...Успяла е...И сега е много красива...Мило личице, голямите очи...Сменила е фамилията, омъжена е...Иска ми се да и драсна два-три реда...Или да не го правя...Не знам...Нещо ми е тъжно...

После отново може да ти е тъжно, но...

на носталгична вълна..
ех, пиши й, пиши,
може пък да се разхладиш в политическата жега..
качете се на бузлуджа.. ех,
време само за любов е..

Хайде,кураж,драсни и няколко реда! :)))Може да я зарадваш :)

Приятелю, дай си време за размисъл, помисли дали си струва. Преди няколко дни срещнах моя любов отпреди 20 и повече години. Пихме кафе. Оказа се че кафе пият двама съвършено чужди и различни човека...Стана ми болно, но такъв е живота...

ДАЛИ ИМА СМИСЪЛ ИЛИ НЯМА, ТОВА Е МНОГО ОТНОСИТЕЛНО. АКО ПРЕДИ 2 ГОДИНИ ЕДНО НЕЩО НЕ Е ИМАЛО СМИСЪЛ, СЕГА МОЖЕ ДА ИМА. ПЛЮС ТОВА ХУБАВО Е ДА РАЗЧИТАМЕ ЗНАЦИТЕ, КОИТО НИ СЕ ДАВАТ СВИШЕ.ТОЗИ СЪН МОЖЕ БИ НЕ Е БИЛ СЛУЧАЕН....:))))))УСПЕХ!

ще строшиш спомена...и няма да е това което е било ще почувстваш...как нещо си отива то теб завинаги, а така... ако не се доближиш...в тъгата...ще му дадеш още за дълго време...приказност !


ама нали знаеш...по вкус и по цветь... товарищи нет:)

Трая само 1 година, бурно страстно ... След това станах - неинтерсен. Няколко години живях главно със спомена за нея. После остана само горчилката.

Преди година ТЯ намери начин и се сдобри с жена ми. След това започнахме да си ходим на гости, почти редовно. Гледам я - променила се напълно, и физиката и, и самочувствието и смачкани.

Но сега не изпитвам нищо - ни горчилка, ни онова ... НАЙ-ВЕЛИКОТО ЧУВСТВО В ЖИВОТА

И да се обадиш, и да не се обадиш, не е толкова важно.
Но това.......остави приказката , не я разбивай. Стига с тия илюзии, извращавате света с измислици и лицемерие. Как ще подобрим настоящето като не живеем в него. И всеки си е скрил главата в пясъка с подобни "приказки" от 1001 нощ.
Аз никога няма да забравя моите приказки, защото са истински. Направо да не повярваш, че в живота се случват такива неща. Но .....търсила съм ги. Не съм жиляла в миналото.
Аз пазя страшно много писма. Но само за да видя разликите, да се почувствам така, както е било преди. Не ги взимам насериозно
Така че.....каквото и да направиш, не е толкова важно. ВАжното е, дали нещо ще направиш. И да слушаш себе си, не другите.

Приятелю, долових, че мненията са различни...Но щом си я сънувал - напиши и няколко реда...Срещите с хората за които сме се вълнували не винаги могат да отговорят на очакванията ни, но винаги има едно НО и ако не се обадиш няма никога да разбереш какво е останало от трепетите и хубавите преживявания...Успех! Приятен ден!

И не бързай да и се обаждаш, после може да ти стане още по-тъжно.
Поздрави!:)

Докато можеш да сънуваш някого и да мислиш за него , все още са възможни чудеса. Не е важно дали ще й пишеш, Съдбата чрез твоя сън вече е написала . Може би и тя има своите сънища и си задава същия сложен въпрос. Аз бих й изпратила само усмивка. Защото все още вярвам , че се случват чудеса. И може би и ти ще получиш усмивка , начало на светла любов.

очаквайки да ни споходят старите чувства но обикновено идва само тъгата и дъха на отминали радости

Казват ..."старата любов ръжда не хваща"..но при мен се получи пълен провал. Убих в себе си един много съкровен спомен за прекрасно преживяни мигове..Защо ли бях толкова любопитен? Сгреших...и понесох последиците...Извода за мен беше: "Внимавай какво си пожелаваш обикновено се случва"...и тогава..Олеле мале..Вече подобни опити не правя...живея си със миражите от миналите дни и ми е много комфортно..е не забравям и днешния си ден..стремя се да го живея пълноценно...За сега не се задълбавам в миналото..

но едва ли ще се случи нещо особено.
Приеми , че тъжното ще премине,
дай си малко време , ако пак я сънуваш,
обади й се...
Пусни ни музика сега !
И недей да плачеш :)))

http://www.youtube.com/watch?v=imRg5H05Bio

затова - обади и се, нали знаеш, че сънищата са странстванията на душите ни и нищо чудно пътищата им да се пресекат някой ден!
Приятна вечер!

този град , просто когато си отидеш в него обади и се, много естествено ще да го направиш, ако си мъж.
И веднага ще разбереш дали трябва или не трябва повече да я търсиш. Понякога точно тези стари връзки без да очакваш са толкова живи. Сигурна съм, че може добри резултати да имаш и може би нещо, което ти трбва. Когато са минали години хората се променят, но ако в тях нещо от онова истинското е останало просто ще бъде приятно и за двамата.
Хубави дни и нощи ти пожелавам!

Пиши, не пиши. Ще се разочароваш, няма да се разочароваш. Да те съветвам или да не те съветвам?
Подарявам ти само едно - най-искрената си усмивка...останалото - ти знаеш сам как да го направиш най-добре :))))

Усмивкииииии

Има си хора за всичко.Ако това е човек с когото можете да си държите ръцете, всичко ще си е както преди. Не искам да оспорвам другите мнения. Само ще добавя нещо. Голямата грешка, която правим, е че смесваме "пространствата" на приятелството си с представите си за приятелите.
Не става да пиеш ракия с човек, с когото можете да си държите ръцете и това да изразява всичко.
Не съм видял рибар, морето да възпява,
ни гинеколог да пее за къдрици
Така че, според мен, ако си на ясно със себе си и запазиш плоскостта на старите отношения ще срещнеш човека от своите спомени и срещата ще бъде красива. Дори човека да е остарял, погрознял и депресиран. Ако се оставиш на очакванията си ще провалиш всичко. Надявам се това да не се случи.
Поздрав за темата!

Дали да и пишеш? Само ти знаеш отговора на въпроса. Ние можем само да те подкрепим каквото и решение да си вземеш.

Та това е ексхибиционизъм! И срамота.

се "гони"с друга тъга.Просто се усмихни и ще ти мине.
Успех!

заболя ме като те четох.....

за съжаление не си останахме само със случайните докосвания...но и не бяхме гаджета. но каквото и да е било ми е най-скъпото...... драсках му много... престана да ми говори.... сега говори по малко..... не се виждаме.... но сега и на дума само драсната се радвам....животът ми се връща само от една нехайна дума.. искам да го сънувам всяка нощ и никога да не се събуждам без да го обичам..... не се сърдя на Господ.... той даде, но ни уважава и както решиме да постъпиме така става.... и стана, че ме остави най-скъпият .....

...от сърце !

...и моето скромно мнение е бързо и пиши!!

и още нещо от мен - човек съжалява за нещата, които НЕ е направил!!!
Успех!!!