Ако тръгнем да търсим корените на атеизма в различните философски доктрини, с които десетилетия наред ни промиваха мозъците, просто ще бъдем много далече от истината. Той е едно много древно явление, по-древно дори от християнството. За това свидетелства св. цар и пророк Давид в своя 13-ти псалом: “Рече безумец в сърце си: “няма Бог””. /Пс.13:1/ Явно още в ония времена атеизмът е битувал наред с древната юдейска религия и всички езически култове. Атеизмът не винаги е бил изповядван публично. Нерядко безбожниците са ходели на църква, участвали са в богослужението, лицемерели са пред другите. Неверието им е разпознавано най-вече по делата, които са били в пълно противоречие с етиката на християнството. Но ето, че идва момент безбожието да придобие и организирана форма. То изкристализира във философски доктрини, обличат го в “научни” формилировки. Според идеолозите му то стъпва на здрава логика. Воден от човешката гордост атеизмът много бързо придобива войстваща форма. Нерядко младежи от организациите на атеистите посягаха на свещенослужители или оскверняваха християнски светини.
И все пак нещата не изглеждаха толкова драстични, до историческия момент, в който войнстващия атеизъм пое лостовете на държавното управление. Една от първите му и най-важни задачи беше, да се разправи с омразната християнска вяра, да я натика в ъгъла, да я задуши, да я стъпче. За целта бяха впрегнати всички ресурси на държавната машина. Стотици свещенослужители и обикновени християни заплатиха с живота си за своята принадлежност и привързаност към Православието. Но идеолозите на войнстващото безбожие бяха наясно, че преследванията и гоненията може да имат обратния ефект. Историята беше го доказала още през първите три века на християнството. На тях им беше необходима подмяна на ценностите, една нова религия, религия без Бог, религия в която те да заемат Неговото място. Така на сцената се яви религиозния атеизъм. Той бе облечен в подходяща словесна формулировка и една от главните му задачи беше да измести християнската вяра. Бяха изписани стотици томове. От отрицанието на Бога, “Който никой не може да види”, се стигна до парадокса с отричане съществуването на една историческа Личност, от раждането на Която води началото си съвременното летоброене. Спасителят бе превърнат в измислица, легенда, мит. Иисус Христос, най-великия Учител на всички времена бе осмиван и хулен.Но атеизмът не стигна само до там. Той бързо изгради стройна религиозна система. В противовес на християнското свещенство бяха обучени партийни функционери, които изнасяха атеистични беседи, пишеха книги и публикации. В противовес на християнските храмове бяха създадени партийни домове и централи. В противовес на християнските тайнства бяха създадени ритуалите за бракосъчетание, “кръщене” и погребение. Атеизмът създаде свой календар, свои герои на които да отдава почит и които да сочи за пример. На тези герои се издигаха паметници, тяхното име носеха градове, улици, предприятия, организации. Най-пищната и шумна проява на атеистичната религия бяха манифестациите. Това беше атеистичният антипод на християнските литийни шествия. В исторически план те водят началото си от протестните работнически демонстрации, но се изродиха в средство за утвърждавене на партийно-атеистичната доктрина. Тук народът бе принуждаван да показва раболепието си към управляващата прослойка. Участието бе задължително. Още от ранна ученическа възраст децата се учеха да бият крак пред трибуните. На тези озвучени празнични шествия участниците носеха портретите на общоизвестните плешиви и брадати идоли, лидери и идеолози на партийната доктрина. Наред с тях се издигаха и изключително тъпи по съдържание лозунги от рода на: “Да живее 1-ви май!”, “Да живее трудът!” и пр. Сякаш това бяха живи хора, за да живеят. Така с годините тази форма на религиозен атеизъм се утвърждаваше с всички средства с които разполагаше държавната власт. В същото време за принадлежност към Църквата гонеха от работа, изключваха от училище, затваряха, наказваха. Децата от най-ранна възраст се учеха да възхвалят партията дори повече от Родината, да възпяват личности със съмнителен морал и исторически заслуги. У нас тази религиозно-атеистична система бе взаимствана от “братския” Съветски съюз. В служба на атеистичната религия бяха впрегнати да служат изкуството и науката. По площади и медии гърмяха песни от рода на: “Слава на нашата партия, слава...” и “Слънце е нашата партия, ние сме нейни лъчи...”. Науката доказваше, че с мощните телескопи човек може да проникне зад облаците, с ракета може да стигне в междупланетното простраство, но там няма Бог. Художници и скулптори творяха абстрактно и реално изкуство, което величаеше подвизите на партийни функционери, фабрикуваха се тонове агитационни материали. Хората сякаш живееха в някаква идилия, в очакване на земния рай, на светлото бъдеще. Те усещаха, че нещо не е наред, че ги лъжат и ограбват, но никой не смееше да вдигне глас, защото това можеше да му струва скъпо. За разказване на вицове и за ропот срещу системата имаше вероятност да попаднат в арест, затвор или концлагер. Така религията на атеизма се превърна и в религия на страха от железния юмрук на партията. А партията се бе сляла с държавата.
Това продължи до паметната дата 10 ноември 1989 година. Едно от нещата, които наистина се промениха беше, че религиозната партийно-атеистична идеология се срина като кула от картонени кубчета. Но хората имат насъщната потребност от религия. Нали и тази безбожна религия бе създадена именно с цел, да запълни този вакуум. Така много хора се отправиха към храмовете на Българската православна църква. Това не се хареса на управляващите и те направиха всичко за да отслабят българското Православие. Всички обърнаха гръб на това в което довчера бяха вярвали. И все пак в наследство от 45 годишния период управление на безбожници остана атеизма.
Някой би възразил, че след сриването на партийната доктрина вече никой не вярва в светлото бъдеще и в земния рай на комунизма. Да това е така, но в периода след 1989 г. навлезе литература от всякакъв род с окултно, сектанско, теософско и какво ли още не съдържание. Така религиозният вакуум бе запълнен от най-различни суеверия и антицърковни учения. И днес под път и над път може да се закупят съновници, наръчници за гледане на кафе, хиромантия (хирология), зодиаци и хороскопи. Повечето от атеистите си признават, че не вярват в Бог. Това е валидно, както за по-възрастните, така и за по-младите. И в същото време, докато казват: “аз съм атеист”, те изповядват много и различни религиозни суеверия. Като се почне от това, че “няма да ти върви, ако се върнеш преди да излезеш”, или “ако черна котка ти мине път”, и се стигне до вярата в екстрасенси, магьосници, врачки, гадатели оракули и пр. Всички тези вярвания са чиста проба религиозни суеверия. В голяма част от случаите те са плод на празни надежди и болна мистика.
Някои от тези хора се опитват чрез окултна литература и спиритически сеанси да проникнат през задния вход в света на духовното. Те стигат до убеждението, че светът не е само материя, но продължават да отхвърлят вярата в Бога. Защо? Защото ако признаят, че Той съществува, ще се наложи да се съобразяват с Него. Ще се наложи да се заинтерсуват кой е Той, какво е Неговото отношение към материалния свят и хората, дали нямат някакви задължения към Него. Това не изнася на човека възпитан в атеизъм. Защото той е свикнал да се изживява като божество, като венеца на природата, като най-висшето стъпало на еволюцията. И не му се иска да слезе от този пиедестал и да го отстъпи на истинския Бог. Изповядването на тази вяра най-често се изчерпва с думите: “Няма Господ, има Природа!”
Неверието на атеиста изпълва ежедневито му и със страх. Едно от нещата от които той най-много се страхува е смъртта. За да приеме съществуването на ад и рай, той трябва да приеме и цялостното учение на Църквата. Често безбожникът стига до някаква абстракна вяра в астрален свят, в който обитават душите на мъртвите (но без Бог). Един много предпочитан от атеистите религиозен елемент е вярата в прераждане. Защо я предпочитат? Както е известно те са силно привързани към земните блага и радости. Така вярвайки в прераждане, те живеят с надеждата, че ще се върнат пак в този материален свят и ще изживеят отново земните удоволствия, към които са толкова привързани. Често за да докажат своите вярвания, те са готови да цитират различни авторитети, да привеждат примери и какво ли още не.
Този, както видяхме, твърде религиозен атеизъм, е запазил нещо от онзи – стария, войнстващия и това е враждебното отношение към християнството, отрицанието на неговата доктрина. Една от причините е, защото смята, че то го ограничава, че е за възрастни хора, че е отживелица и пр. Именно този религиозен атеизъм и днес продължава да плюе и сипе хули срещу Православието и чака и най-малкия повод, за да почне да бълва огън и жупел срещу него. Защото е производен на онзи, който покри страната с гробове, който се постара да задуши Църквата, който доведе страната до национална катастрофа. Същият, който и днес под различни форми продължава да вилнее по различните етажи на властта. Религиозното безбожие се предава от поколение на поколение. На религията продължава да се гледа като на “опиум за народите”, като на психическо заболяване, като на смешно суеверие. Църквата и нейните служители и днес често са осмивани в карикатури, пародии и скечове по вестниците и електронните медии. На нея се гледа като на институция с комерсиални цели, която цели да обогати определена прослойка за сметка на друга. Някои откровено я наричат дори мафиотска структура, без да си направят труда да вникнат поне в един пункт от християнското вероучение. Често я поставят под един знаменател с всички нахлули у нас през последните години секти.
Някои от партийните функционери, които години наред бяха учени да мразят християнството и днес са облечени във власт. Фанатични врагове на Църквата, те и днес правят всичко възможно да и пречат, да я дискредитират, да нарушават правата на нейните служители. Макар че по Конституция Православието е традиционното изповедание в България, то много често е поставено в позицията на преследвано, а други изповедания получават преференции за негова сметка. Явно на този етап друго не можем и да очакваме.
Всичко това ясно свидетелства за евангелските думи: “...човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши”. /Йоан 3:19/ Още много може да се каже по въпроса за проявите на религиозния атеизъм. Може би за да бъде изчерпана темата, трябва да се напише многотомно съчинение. Но това не е моята цел. Аз просто исках да покажа, че атеизмът също е религия, само че религия без Бог.
Цветан Диковски
http://c-dikovski.blogspot.com/
Когато човек не знае, той вярва в много неща...
До нови срещи.
Поздрави!:)))
Атеизмът не е вяра, той е липса на вяра. Отрицанието, че съществува Бог, разумен творец, създател на света. Мнозинството от атеистите отричат Бог и приемат еволюцията. Интересуват се от наука. Досега не съм срещал атеист(а средите ми са основно такива), който да вярва в прераждане... поради простата причина, че тогава би вярвал в задгробен живот, в замисъл в него, което няма как да не доведе до бог-творец. Хората, за които се говори в статията, най-често се определят като езотерици, окултисти. Понякога агностици, но никога атеисти. Да не вярваш в бог не е религия. Да не играеш футбол не е да спортуваш. Обратното твърдение е идиотско.
Аз съм атеист. И не се страхувам от смъртта. Краят не е страшен, защото е край. Когато вярваш, че всичко ще свърши, че мозъкът ти ще изгние и ще изчезнеш, сякаш не те е имало, това не е плашеща мисъл. Без болка, без страдание, без мисъл, без живот, без каквото и да е. Успокояваща мисъл е...
