Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2009 11:23 - Свети Сава
Автор: kuracpalac Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13032 Коментари: 12 Гласове:
22

Последна промяна: 02.12.2009 13:10


 

В самото сърце на християнска България, Рилския манастир, в близост до мощите на св. Йоан Рилски, има параклис "Св. св. Симеон и Сава". Навярно рилските иноци, строителите и ктиторите на манастира са приемали присърце славата на тези двама угодници Божии, щом са вградили имената им в българската Мека заедно с името на вечния покровител на България – преподобния Йоан. Нещо повече, сигурно са смятали, че има връзка между преподобния и тези двама светители, че на небето те са заедно – бледо земно отражение на което е присъствието им в неговата обител.
image
Рилски манастир

image
Параклис на Свети Сава и баща му Свети Симеон, Рилски манастир

Днес обаче хората у нас знаят малко за св. Симеон и св. Сава. Малцина ги познават, малко са храмовете, посветени на тези славянски светци, и може би само рилският параклис ни напомня за някогашния благоговеен култ към тях. Разбираемо е, след като и двамата не са българи, макар св. Сава да е свързан по много начини с България.
image
Рилски манастир

Но, разбира се, съвсем друго е положението при западните ни съседи.

Наричат Сърбия "страната на св. Сава".

Това не е преувеличение.

За сърбите св. Сава е нещо повече от светец. Навсякъде усещат те неговото присъствие.

image
Свети Сава, фреска в манастир Милешева

image
Манастир Милешева

Изглежда, че няма място в Сърбия, където да не е стъпил, след като самата топонимия на сръбските земи е формирана от него. "Савина", "Савин рид", "Савин извор", "Савин брод" можете да чуете из цялата страна, а там, където пълноводната река Сава се влива в Дунава, е самото й сърце – Белград. Тъй картата на Сърбия се превръща в икона на Сава. Сава се възприема като почти физически създател на сръбския свят.

Сава е неразделна част от фолклора, от мита. В песните "патриарх Сава" бди над съдбата на юнака, на митичния герой, докато той е още сираче; владее златни ключове от тайнствени чертози; чете вълшебната книга на живота и изпраща говорещи птици с мъдри послания. Той е посредникът между небето и земята, мъдрецът, медиаторът. Притежателят на тайното знание за невидимите неща.

Сава е пазителят на мита и мъдростта. Той е Просветителят. Савинден, 27 януари, се празнува в Сърбия като национален празник и ден на сръбската просвета. На този ден децата пеят "Химна на св. Сава" – сръбския аналог на "Върви, народе възродени".

image
Манастир Жича

Малко са историческите деятели, които са се сраснали до такава степен със съдбата на своя народ, с неговата душа. Сава е в основата на почти всичко, създадено от сърбите, присъства навсякъде в тяхната история, култура, живот. Трудно е да се изброи всичко, което е сторил за тях. Подобно на Кирил и Методий, е донесъл славянското богослужение и славянските книги в Сърбия. Подобно на цар Борис, е покръстил страната си, в смисъл че я е затвърдил окончателно в православието и е създал националната църква. Подобно на св. Йоан Рилски, е дал на народа си националната му светиня – и то не една, а две! – Хилендар и Жича. Подобно на Симеон, е издигнал в грамадна степен държавата си, легитимирайки я като равноправен субект сред другите европейски народи. Подобно на св. Климент Охридски, е създал книжовни центрове, просветата и културата на своя народ. Подобно на патриарх Евтимий, е блестящият книжовник, поетът в иноческа мантия, записал шедьоврите на средновековната словесност. С други думи, това, което при другите народи е разпределено между поне десетина владетели и светци, при сърбите е събрано в лицето на един човек – Сава!... Поразява многообразието на неговите дарби, пъстрата противоречивост на неговите черти. Кралски син и аскет, принц и просяк, монарх и слуга, беглец от държавата и неин строител, отшелник и пътешественик, анахорет и политик, исихаст и проповедник, пустинножител и светски дипломат, юродив ради Христа и философ, мистик и апостол, съзерцател-визионер и държавник-практик, кротък молитвеник и трескав строител, суров ревнител на Православието и благодушен приятел на хора от всички вери. Мъдър като змия и незлоблив като гълъб. "За всички станах всичко" (1 Кор. 9:22) – тези апостолски думи би могъл да каже с пълно право за себе си.

image
Свети Сава, Кральева църква, Манастир Студеница

image
Манастир Студеница

Животът на св. Сава е пълен с неочаквани обрати и премеждия и се чете като приключенска сага. Със сигурност, въпреки цялата му безупречна святост, буйната кръв на младия славянски народ е кипяла и в жилите на светеца. Със същата стръв, с която предците му са гълтали територии и земи, щурмува и този набожен младеж Царството Небесно. Трудно е да си представим византийски светител, който да е влагал толкова страст в начинанията си и да се е отдавал на такава невъобразима смесица от идеи, планове и служения. В странстванията си Сава стига чак до Багдад, "Вавилон", както са казвали тогава – между другото, подобно на своя съвременник св. Франциск Асизки, – и сигурно е щял да отиде и до Индия ("края на света"), ако имаше тази възможност.

Главоломно-евангелски обръща той човешката йерархия и човешката логика с главата надолу. Този син на крал и брат на крал се отказва от всякаква земна власт. Съблича багреницата, за да сложи дрипи. Напуска царските покои, за да отиде гол и бос в пустинята. В негово лице кесарят става Йоан, хранещ се с "акриди и див мед". И в същото време този отшелник и беглец остава завинаги свързан с кралската династия на Неманичите. Както "философският камък" на Средновековието превръща желязото в злато, тъй и Сава придава на семейството си черти на библейски "дом". Прави го род от светци. Но и тук преобръща, сякаш играейки си, реда на естеството и времето. В троицата св. Симеон, св. Стефан, св. Сава, неразлъчни на небето и на земята, най-малкият – Сава – е духовен отец на баща си и на по-големия си брат, човекът, който ги е родил за вечността. "Последните ще станат първи" (Мат. 20:16)!

image
Свети Симеон, Кральева църква, Манастир Студеница

Сред многобройните парадокси, които изпълват живота му, намираме още един  и може би той е най-интересният от българска гледна точка. Най-големият сръбски светител, дал всичките си сили на своята страна, е поискал да завърши живота си другаде. Оставил е тялото си на България.

Този загадъчен завършек венчае житието на светеца. И сигурно той не е случаен. В живота на всеки велик човек има много символика и съдбовност, а в живота на светия мъж – особено. Няма съмнение, че св. Сава е искал да умре извън родната си земя и се е молел Богу за това – детайл, който е прекалено необичаен и странно-достоверен, за да бъде измислен от житиеписците. Като светец визионер навярно е знаел, че това ще бъде България, и вероятно точно такъв е бил и изборът му.

image
Църква Свети 40 Мъченици, Велико Търново

Ако приемем, че съдбата на едно човешко същество е послание, текст, то всички думи в него са безкрайно дълбоки и никоя интерпретация не може да изчерпи значенията му. И все пак ни е позволено да търсим смисъла на посланията в този текст, колкото и недостатъчни да са усилията ни. А смъртта на светеца е винаги сюблимната дума в неговото повествувание. Тогава какъв е смисълът на тази сръбска смърт в Търново? Дали това не е своеобразен краен израз на смирението, съпровождало св. Сава през целия му живот и изляло се в желанието да бъде погребан в изгнание, подобно на онези светци, които са искали най-прост и мизерен гроб? Или може би изобщо символ на изгнаничеството ни на тази земя – на това, че "нямаме тук постоянен град, но бъдещия търсим"? Да допуснем ли, че смъртта на светителя е своего рода завещание или предупреждение към потомците?
Може би е предвиждал бъдещите игри на двадесети век с името му, когато ще се опитат да освещават националистични каузи с него и ще създадат чудноватия термин "светосавље" (светосавие). Човекът с универсална визия, с вселенски дух – марка на национализма и балканския провинциализъм? Светителят, дал целия си живот, за да брани тъкмо православната вяра – име на някаква измислена идеология? Ако е тъй, то това желание да легне в чужда земя е ясно предупреждение към бъдещите разпалени националисти и "светосавци". А защо да не видим в него и неочакван благ жест към българите, благословия на един велик Божи угодник за нашата страна? С многозначителната си смърт св. Сава е прехвърлил вечен мост между България и Сърбия, свързал ги е с мистична, но здрава нишка – по-здрава от абстрактните "културно-исторически връзки". Това послание, този мост е хвърлил напред във времето – над глупавите братоубийствени конфликти от деветнадесети и двадесети век – към едно по-добро бъдеще за нашите народи.

image
Гробница в В.Търново

Да, впоследствие тялото на светеца се е завърнало в родината му. Но това не значи, че той ни е напуснал докрай и завинаги. Като своебразен заместител и утешение ни е оставил софийската светиня – мощите на св. крал Стефан Милутин, кръвен и духовен потомък на св. Сава, защото всички светци от рода на Неманичите са негови духовни чеда.

image
Мощите на Свети крал Милутин, църква Света Неделя, София

Друга, не по-малко красива и спасителна част от посланието му е Хилендарският манастир. Още през седемнадесети век обителта на св. Сава се изпълва преимуществено с български монаси, за да стане през следващите две столетия огнище на Възраждането и българския дух. Тук, под сводовете, построени от св. Сава, е живял св. Паисий Хилендарски. Тук е написана "История славянобългарска" – още една благословия на основателя и небесния патрон на Хилендар за българския народ.

image
Манастир Хилендар на Света Гора

Посланието на светостта е винаги послание на мира. Докато политици и генерали разделят и сеят омраза между народите, светците лекуват и излъчват любов.

image
Църква Свети Сава във Белград

Много са кресливите и натруфени величия, които тъпчат на тълпи пътищата на историята, но всички те минават и заминават, сякаш не са били. А светците остават. Кротката светлина на светците блещука неизменно в мрака на човешката съдба. И в крайна сметка тъкмо в тях е шансът на човечеството да надживее смъртта и тлена, и неговото оправдание – че е създало наистина красиви и чудни същества на тази земя.

image



Предговор към книгата "Животът на св. Сава"
Андрей Романов
 

Свети Сава, роден Растко Неманич, е сръбски духовник, просветен деец и дипломат. Бори се за независимостта на Сръбската православна църква и е първия неин архиепископ (1219-1233). Впоследствие е канонизиран и за някои е най-значимият сръбски светец.

Според различни източници е роден е 1169[1] или 1175 г. в Рас, столицата на сръбската държава Рашка (близо до днешния град Нови пазар в Сърбия) като Растко Неманич, най-младият син на сръбския велик жупан Стефан Неманя. Най-големият му брат Вукан е жупан на Зета, Требине (Травуния) и може би ѝ Топлица - района на река Топлица и Метохия. Другият му брат Стефан Първовенчани е сръбски велик жупан (от 1196) и крал (от 1217). Умира през 1236 в Търново, столицата на Второто българско царство.

Растко Неманич е назначен за жупан на Хум (Херцеговина), когато е на 15 години. На 16 години обаче постъпва в руския манастирСв. Пантелеймон“ (известен още като „Русико“) в Света гора, дн. Гърция, а по-късно в гръцкия манастир „Ватопед“, където се замонашва. През 1208 се връща в средновековна Сърбия, за да прекрати гражданската война между братята си Стефан и Вукан. След това развива важна просветна дейност в тогавашна Рашка. През 1214 е изпратен от брат си Стефан да преговаря с българския севастократор Стрез за невключването му към българо-латинската коалиция срещу Рашка. През 1217 отново отпътува до Атон.

През 1219 Сава става първи архиепископ на Рашка след като извоюва автокефалността на сръбската църква, а през 1221 коронясва своя брат Стефан за крал. Сава остава архиепископ до 1233, когато предава своя пост в ръцете на своя ученик Арсений Сремски.

В края на живота си Сава предприема мащабна мисия. За периода 1232-1233 той посещава патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия. Целта на Сава вероятно е била да укрепи позициите на сръбската църква и да съдейства на цар Иван Асен II за възстановяването на Българската патриаршия. На връщане от Йерусалим към родината си Сава приема поканата на българския цар да посети Търново и пристига в българската престолнина през януари 1235 (според други източници — през 1236). В Търново Сава е посрещнат с огромни почести и взима участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра [2]. Тогава той се простудява тежко и след кратко боледуване умира на 12/14 януари от пневмония. Първоначално е погребан в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, но на 6 май 1237 мощите му са пренесени в Милешевския манастир в Рашка.

Мощите на св. Сава са изровени по нареждане на Синан паша и изгорени на централния площад в Белград на 27 април 1594. Днес са запазени два реликвария с част от мощите на светеца – една мощохранилница с ръката на светеца, от която липсва малкия пръст, се съхранява в манастира “Св. Троица” в Плевля, Черна Гора, и още една - в Самоковския девически манастир “Покров Богородичен” (бил в диоцеза на Печката патриаршия), която съхранява именно този пръст.

Най-важната работа, която извършва Растко Неманич, е съграждането на Хилендарския манастир в Света гора (заедно с баща си Стефан Неманя, приел монашеството под името Симеон), на манастира Жича в Сърбия (до 1253 седалище на архиепископията - впоследствие след пожар се мести в Печ), на несъществуващия днес манастир „Св. Архангел“ в Йерусалим, а също и на несъществуваща днес болница за православните поклонници в Акра
WIKI

 

 

 

 






Гласувай:
22
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rumyrayk - прекрасен постинг,
02.12.2009 12:18
както винаги. Невероятен светец, знаех, че е тачен в Сърбия, но не знаех, че толкова много. Много силни икони! Иска ми се икона на светеца, но не знам откъде да си намеря. Баща ми се казва Саво:)
цитирай
2. kuracpalac - И моят баща се казва така...
02.12.2009 12:53
Иначе, иконата ще намериш лесно ;-)
цитирай
3. panazea - Прекрасно написано!
02.12.2009 16:42
Някога монасите са били братя и са споделяли келии и манастири! Работили са за духовното издигане на своя си народ !
Кой ,брате ,ни хвърли в тези братоубийствени войни?
Привет за поста!
цитирай
4. slavei - Чудесен постинг!
03.12.2009 08:44
"Посланието на светостта е винаги послание на мира. Докато политици и генерали разделят и сеят омраза между народите, светците лекуват и излъчват любов."
цитирай
5. hel - Прекрасен постинг! Благодаря!
03.12.2009 09:45
Прекрасен постинг! Благодаря!
цитирай
6. tomich - Прекрасен и много ценен постинг!
03.12.2009 13:04
Всеки народ обича и тачи своите духовни водачи. Забележително е, че именно светците на православната вяра нашите народи най-много почитат и паметят - символи на духовна сила, добродетелност и човещина. За това допринася и религиозната вяра.
цитирай
7. mem - Чела съм, че между българската д...
03.12.2009 13:51
Чела съм, че между българската династия Асеневци и сръбската Неманичи е имало дългогодишни връзки, свързани с общи цели и интереси. Те са били особено активни по времето на цар Калоян, по времето на Иван-АсенІІ били скрепени и с родство. Сигурно не е случайно, че на връщане от Светите места Свети Сава първо спира в България и е посрещнат с огромни почести и посрещнат лично от царя.
цитирай
8. zvezdichka - Беше ми много интересно
03.12.2009 22:48
да прочета информацията в твоя пост. В края на октомври посетих църквата "Св. 40 мъченици" и там видях гроба на св. Сава. Не знаех нищо за този светец и като се интересувах за историята на църквата научих интересни факти и за сръбския светец. А сега видях и нещо различно от това, което съм прочела или по точно ми се обогатиха познанията. Благодаря ти за богато представения материал!
цитирай
9. injir - Винаги изпитвам чувство на прек...
03.12.2009 23:27
Винаги изпитвам чувство на преклонение пред иконите и сградите, изписани и построени все от майстори. Пазили са националното, българското. Мислели са за другите, за потомците.
цитирай
10. nadezda - Благодаря за поста!
06.12.2009 11:08
Благодаря за поста!
цитирай
11. troha - Всеки път
06.12.2009 22:29
тук намирам смислена и потребна информация, за което благодаря!
цитирай
12. boris66 - boris66
10.12.2009 21:49
Православието е велика работа като вяра и сподвижничество !Бог е велик с тези, които спазват заповедите му !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kuracpalac
Категория: Туризъм
Прочетен: 2744165
Постинги: 362
Коментари: 3591
Гласове: 43364
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031