Постинг
25.02.2015 13:03 -
Властелинът на пръстените
Днес няма "лични дневници" при Ами.
Днес искам да ви представя една приказка и един човек...и една Вселена.
Повечето хора гледаха филма, после гледаха и другия филм. Но няма да говорим за филма тук.
Прочетох тази книга, когато бях на 16 години. В началото, когато започваш да я четеш, тя е просто една голяма приказка, в която се разказва за разни приключения и странни същества. Продължаваш да четеш и започваш да се плашиш, че това не е приказка и героите, които си "обикнал" няма как да спечелят. Че доброто няма да победи.
Толкова много тъга, смърт, ярост.
Но дочиташ книгата, защото те е увлякла, а след като я затвориш, разбираш какво се е случило с теб. Разбираш как една "детска приказка" ти е предала изключително важни уроци, на теб възрастния, обгърнал вече на цинизъм, пренаситен с всякакви емоции. Спомняш си думи и понятия като чест, достойнство, обич, саможертва, приятелство.
И ти се плаче, плаче ти се, защото си се оказал прав - това не е приказка.
Това е послание към ТЕБ, че си забравил.
И ако мъничко по-сетивен се сещаш, че трябва да запомниш нещо. Нещо важно за сърцето си, нещо наистина голямо.
И понеже си изненадам каке могла една книга да стане толкова истинна и валидна, не само за момента, в който си я прочел, а и години след това, обръщаш поглед към автора й. И виждаш един възрастен мъж с лула и шапка, който ти изглежда като вълшебника, за когото пише.
И разбираш, че цялата магия на книгата идва от това, че този вълшебник й е посветил живота си, че е "претършувал" из душевността на всеки народ, посредством неговата митология, че е направил един невероятен синтез между всички религии, вярвания и обичаи, а после с кривната шапка, лекичко е пресъздал това по начин, който е най-лесно сдъвкаем...
чрез приказността!
Ако не сте чели Властелинът на пръстените, а имате желание - не се двоумете въобще.
Тази книга наистина умее да ни показва сърцата ни и смелостта, на която сме способни, и жертвите, на които сме способни, и приятелството, каквото трябва да бъде и любовта, каквато е истинска.
Дори само песните си струват да бъдат прочетени:
http://endorion.org/books/poems/index.html
За край на този постинг, ще сложа песен от филмовия вариант
(но защото тази песен много, много ми харесва)
Днес искам да ви представя една приказка и един човек...и една Вселена.
Повечето хора гледаха филма, после гледаха и другия филм. Но няма да говорим за филма тук.
Прочетох тази книга, когато бях на 16 години. В началото, когато започваш да я четеш, тя е просто една голяма приказка, в която се разказва за разни приключения и странни същества. Продължаваш да четеш и започваш да се плашиш, че това не е приказка и героите, които си "обикнал" няма как да спечелят. Че доброто няма да победи.
Толкова много тъга, смърт, ярост.
Но дочиташ книгата, защото те е увлякла, а след като я затвориш, разбираш какво се е случило с теб. Разбираш как една "детска приказка" ти е предала изключително важни уроци, на теб възрастния, обгърнал вече на цинизъм, пренаситен с всякакви емоции. Спомняш си думи и понятия като чест, достойнство, обич, саможертва, приятелство.
И ти се плаче, плаче ти се, защото си се оказал прав - това не е приказка.
Това е послание към ТЕБ, че си забравил.
И ако мъничко по-сетивен се сещаш, че трябва да запомниш нещо. Нещо важно за сърцето си, нещо наистина голямо.
И понеже си изненадам каке могла една книга да стане толкова истинна и валидна, не само за момента, в който си я прочел, а и години след това, обръщаш поглед към автора й. И виждаш един възрастен мъж с лула и шапка, който ти изглежда като вълшебника, за когото пише.
И разбираш, че цялата магия на книгата идва от това, че този вълшебник й е посветил живота си, че е "претършувал" из душевността на всеки народ, посредством неговата митология, че е направил един невероятен синтез между всички религии, вярвания и обичаи, а после с кривната шапка, лекичко е пресъздал това по начин, който е най-лесно сдъвкаем...
чрез приказността!
Ако не сте чели Властелинът на пръстените, а имате желание - не се двоумете въобще.
Тази книга наистина умее да ни показва сърцата ни и смелостта, на която сме способни, и жертвите, на които сме способни, и приятелството, каквото трябва да бъде и любовта, каквато е истинска.
Дори само песните си струват да бъдат прочетени:
http://endorion.org/books/poems/index.html
За край на този постинг, ще сложа песен от филмовия вариант
(но защото тази песен много, много ми харесва)
Равносметка 2022 година
Тъй като COVID и „The Vax“ досега не усп...
Да се изгубиш в Страсбург или път към се...
Тъй като COVID и „The Vax“ досега не усп...
Да се изгубиш в Страсбург или път към се...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980