Нито един шахматист в света не е бил обичан повече от хората 

Има ли шахматно сърце, което да не трепва само при споменаването на името на Тал? Има ли шахматист, който да не е изпадал във възторг от таловските жертви и комбинации, наситени с аромата на най-ярките образци от времето на романтичните рицари на играта? Или от ония изненадващи и главозамайващи тактически удари на Вълшебника от Рига? След тях тишината на препълнените театрални и концертни зали често се заменяше с трудно удържим шепот, а понякога и с неудържим изблик на аплодисменти, който хвърляше в тревога организатори и съдии и не стихваше дори след умолителните светлинни надписи "Пазете тишина!". Когато става дума за всичко това, историята ни връща с десетилетия назад. Във времето, когато един гений шестваше победоносно по големите сцени. Той шокираше света не само с удивителните си спортни постижения, но и с войнствения си дух.

Ураганът от Прибалтика
Докато Михаил Ботвиник и Василий Смислов оспорваха правото си на престола, започна да се долавя далечният тътен на приближаваща буря от Прибалтика. В края на 50-те години той се разрази с пълна сила и връхлетя неудържимо върху владенията на шахматния крал. През февруари 1957 Москва възторжено се разбушува. Един млад майстор от Рига изпревари прославените гросмайстори и неочаквано завоюва шампионската титла на Съветския съюз! В следващите 3 години Михаил Тал спечели пет първи места в шестте най-големи турнира. При това във всички бе пред Смислов, на 4 пъти изпревари Керес, Бронщайн и Петросян, на три пъти - Глигорич и Фишер, и само веднъж пропусна пред себе си друг - Петросян.
"Чудото на ХХ век", "Тайфунът от Рига", "Моцарт на шахматното изкуство", "Вълшебникът на шахматните комбинации" - с такива и още много други прозвища го отрупваха милионите му почитатели по света заради неугасимата му енергия и жажда за борба, заради ослепителните фойерверки от красиви жертви, които придаваха на играта му нещо неуловимо, магическо, внасяха смут сред съперниците му.

През пролетта на 1960 Тал бе вече пред вратите на шахматното кралство. Необичаен и интригуващ изглеждаше неговият мач с Ботвиник. До този момент двамата не бяха играли нито една партия помежду си, Ботвиник бе вече на 48, Тал - едва на 23, от 1957 г. до мача Ботвиник бе играл едва 69 партии, Тал - 202. Различна по стил бе и играта им.
И така отново Москва, но 1960 г., в залата на театър "Пушкин" единият актьор в поредния шахматен спектакъл е отново Ботвиник. Срещу него мястото на Смислов обаче е заел Тал. Преди двубоя Бронщайн пророкува: "Ще спечели мача този, който спечели първата партия!" Предсказанието му се сбъдна.
Първа партия - първа победа на претендента! При това в отлично изследваните от шампиона "френски води". В следващите 4 партии той се опитва да налучка слабите страни в играта на Тал, но без успех - 4 ремита. В шестата партия таловска жертва на кон увеличава преднината на рижанина. Той спечелва 7-ата партия след недоглеждане на Ботвиник и вече води с 3 точки. Михаил Мойсеевич отвръща с енергичен контраудар в 8-ата и 9-ата партия и почти стопява разликата. Единадесетата партия обаче Тал печели великолепно с оръжието на съперника си - с фин позиционен стил. Това е най-тежкият удар за Ботвиник. Той не успява да се съвземе, а Тал играе вдъхновено и неудържимо и не оставя съмнение в крайната победа. Тя идва след реми в 21-ата партия - 12, 5:8, 5. Шахматният свят има нов, осми световен шампион - Михаил Тал!
В Рига възторгът е неописуем. На гарата изнасят на ръце победителя от московския влак. Под дъжд от цветя той едва се вмъква в колата. Вкъщи го очаква друг дъжд - хиляди телеграми от целия свят. Самият Тал жадува за нова слава. Приема поканата за мача реванш с нескрито удоволствие и с подкупваща наивност, уверен в щастливата си звезда.

Последният триумф на Ботвиник
Историята със Смислов се повтаря. През 1961 Ботвиник почва седмата си поредна битка в Москва за световната титла. В препълнената зала на Естрадния театър срещу него отново е Тал, но ролите са разменени. Бронщайн пак пророкува и тъй като не обича да се повтаря, прави обратна прогноза. Този път обаче сбърква.
Първа партия - първа победа на Ботвиник! Във втората партия Тал възстановява равенството, но в следващата Ботвиник отново излиза напред. От този момент нататък той не изпуска инициативата. Тя расте като снежна топка - 10:5. В този момент шампионът прави последният си опит за обрат, но безуспешно. С резултат 13:8 Михаил Ботвиник се връща за трети път на престола.
Какво се случва всъщност? Ето любопитния отговор на гросмайстор Семьон Фурман, треньор на Ботвиник: "След първата партия за мен бе ясно, че Ботвиник ще спечели мача. Знаехме, че Тал играе лошо без дама и в прости позиции не се чувства добре, но сега за пръв път успяхме да го докажем на шахматната дъска. Това бе разковничето за победата, наистина при Тал съществуваше такова слабо място."
Няколко месеца след мача реванш - през 1961 г., Тал отново смайва света с бляскавата си победа на турнира в Блед. След това обаче настъпват годините на колебания. Едни търсят причините главно в здравословното му състояние, други ги виждат преди всичко в превъзнасянето на силата му, в атмосферата на преклонение пред неговия талант. Тя развива у гения чувството за безопасност подобно на Капабланка. Изчезва и огненото сияние на неговата игра. Тя отново е впечатляваща, но става по-рационална, по-универсална и по-земна. И когато всички свикват вече с новия Тал, той отново вдига накрак шахматния свят. През 1972-1973 постига пет поредни победи в най-големите турнири, спечелвайки 44 партии при 39 ремита и нито една загуба.

На 15 години студент в Рига
Михаил, по-малкият син на уважавания в Рига д-р Нахем Тал, е роден на 9 ноември 1936 в Рига. Да играе шах се научава на 7-годишна възраст, наблюдавайки партиите на баща си с неговите приятели.
В края на 40-те шампионът на Латвия Александър Кобленц създава националната детска школа. В актовата зала на 22-о средно училище на първото шефско занимание с младите пред демонстрационната дъска застава и "слабичък малчуган с удивителни добри черни очи". Маестрото остава поразен от бързината, с която Миша решава шахматната задача. "Фигурите буквално танцуваха в ръцете му", спомня си Кобленц. Така започва дружбата между педагога треньор и неговия ученик, която трае до смъртта на Тал през 1992 г. "Не ме удиви, че новият ми познат се залепи за мен и не пропускаше нито една от лекциите ми и идваше у дома или на вилата - продължава Кобленц. - На мен ми допадаше да се занимавам с Миша - привличаха ме неговото страстно, самовглъбено увлечение в шаха, фантастичното му трудолюбие, изключителното му комбинационно виждане. Толкова се увличахме в анализа на партии на гросмайсторите или на отделни позиции, че не забелязвахме как времето тече - 6, 7 и повече... часове."

Тал почва да се изкачва бързо по стъпалата на майсторството, както и в училище - там го приемат направо в III клас, а на 15 става студент по журналистика в Рижкия университет със специално разрешение на министъра на образованието в Латвия. На всички правят впечатление математическите му способности, също и музикалните му заложби. Но най-бързо си проправя път шахматният му талант. Като ученик той дълго се застоява след поредната турнирна партия в шахматния клуб на Рига. До късно през нощта устройва импровизирани сеанси, участва в безконечни леки партии. Често пъти в такива вечери в клуба се разнася телефонен звън, а след него и тревожният глас на майка му: "Знаете ли дали Миша е завършил партията си? Вече е късна нощ, а той дори не е обядвал!"
Нито един шахматист в света не е бил обичан така, както Тал. И не само за яркия му талант, за прекрасните шедьоври, но и за неговата скромност и доброжелателност, за общителния му характер и за изключителното му спортсменство. А неговата прословута отзивчивост и непринуденост в срещите с милионите поклонници на шахмата му отредиха и благородната роля на незаменим и неизтощим пропагандатор на шахматното изкуство.

Таль и Фишер

Тал бе голям приятел на българските шахматисти. Гостува 4 пъти у нас: първият - през 1958 с отбора на СССР на световното студентско първенство в Златните пясъци, след това - на ХV шахматна олимпиада през 1963 като член на мъжкия отбор на СССР. Най-паметни бяха последните му две гостувания: през 1984, когато участва в гросмайсторския турнир в Албена и обходи България със сеанси на едновременна игра, и през 1986 за срещата му с българските журналисти и културния ни елит на 1 март в НДК.
За мен незабравим остана месецът, който прекарах заедно с Тал и семейството му през 1984 г. В паметта ми се е врязал най-дълбоко споменът от сеанса в Айтос на 31 август. Тал пристигна там преуморен от претрупаната програма. Но непринудената празнична атмосфера в града го завладя веднага. Заредиха се срещи, наздравици, та дори и кръщаване на новия шах клуб. След сеанса - отново наздравици, срещи, разговори. Затова още щом влезе в колата за обратния път към Албена, гросмайсторът заспа дълбоко. В полунощ колата бе спряна за проверка (това бе по време на събитията в Пловдив около възродителния процес). Канех се да обясня кои са спътниците ми без паспорти, когато Тал отвори очи и се обърна към мен с думите: "Знаеш ли, че на 6-а дъска печелех много ефектно, ако вместо Тd7 бях пожертвал първо офицера си на е6" - и цитира дълъг вариант чак до мата! - Какъв съм глупак, изпуснах красива комбинация!" В първия момент лейтенантът, началник на патрула, бе втрещен. Но когато споменах името на Тал, лицето му светна, той козирува с уважение и пожелавайки добър път, затвори вратата на колата.


За паметта на Тал се носеха какви ли не легенди: че се научил да чете на тригодишна възраст, че до 7 години изчел цялата художествена литература от библиотеката на баща си, че помнел наизуст цели глави от книгите, както стотици свои и чужди партии, че умножавал за броени секунди две трицифрени числа... И всички се оказаха верни!
Авторът на тези редове, който имаше голямото щастие да бъде сред приятелите на Тал, след всяка среща откриваше нови страни от феноменалната му памет. По време на мача за световната титла Ботвиник - Петросян през 1963 г. в Естрадния театър на Москва Тал бе коментатор в пресцентъра. Уговорихме се след десетата партия да се срещнем на другата сутрин в хотелската му стая. Не бяха минали и десетина минути от престоя ми, когато телефонът прекъсна току-що започнатия разговор. Тал вдигна слушалката и започна да коментира последната партия за в. "Советский спорт". Той не потърси бележника си - такъв никога не е имал - обаче обстойният му коментар бе толкова жив, свеж и точен, че не можеше да не предизвика удивлението ми. При това Тал диктуваше заедно с ходовете и различни интересни отклонения от тях, десетки варианти, останали зад кулисите на битката. Те просто бликваха от ума му, без да се замисля, без колебания - гладко и ясно.
На следващия ден читателите на вестника отново се възхищаваха на чудесния му коментар на цяла страница. Но само аз бях свидетел на "непосилния" му труд...

Живко Кайкамджозов

А колко ли красиви комбинации изпускаме в живота си, заплитайки се в дребните такива...

Случило се на един гросмайсторски турнир. Приготвяйки се да вземе топла вана в хотелската си стая, Тал чул чукане на вратата си. Бил куриер, който му доставил най-новия брой на шахматния бюлетин. Тал се отпуснал удобно във ваната с бюлетина в ръка и какво да види - анализи на любимия му вариант в сицилианска защита. Анализирала се новинка във варианта, която според анализите водела до доста добра игра за черните. "Чудесно!"- казал си Тал. "Ако утре Гипслис ми влезе във варианта, ще приложа новинката!" и доволен се заприготвял да си ляга.

На следващия ден партията с Гипслис започнала. Влезли във варианта и Тал изиграл мълниеносно и с видимо задоволство новия ход. След което Гипслис се позамислил. Позамислил се и Тал. "Хм, ами ако играе Ог5 какво ще играя?"- зачудил се изведнъж Тал. Мислите му прекъснал Гипслис, който изиграл хода Ог5. Тал получил тежка позиция и загубил.

След партията Гипслис го попитал: "Миша, ти какво, не получи ли новия брой на бюлетина?!" "Получих го, разбира се! И там пише, че играта на черните е много добра!" Гипслис го погледнал учудено, донесъл бюлетина и отворил на страницата с анализите на варианта. "Ето, ето, виж - тук пише, че играта на черните е много добра!"- разпалено обяснявал Тал. Гипслис направил още по-учудена физиономия, обърнал на другата страница (!!!) и там пишело: "Обаче ако белите играят Ог5, то черните изпадат в почти безнадеждна позиция..."

адски нечовешкия нечовек и гений на всички времена.

Тук е момента да отбележа, че преди реванша с Ботвиник, Тал е в изключително тежко здравословно състояние. Супер сериозни проблеми с бъбреците, при които всеки простолюден човек би влязал в болница, но Тал решава да направи едно от възможно най-изморяващите неща на света - да играе за световната титла.
Тал също така е бил абсолютен коцкар и любимец на жените, което го прави още по-легендарен, отколкото е.