Марко коси трева детелина,
Мара бели платно на белило.
Мару майкя от белило ока:
- Йела Маро Марку леб да носиш.
- Нечем мале Марку леб да носим,
мене Марку за сестра не брои.
Я му кажем - Добро ютро, брале!
Он ми каже - Дал Бог, добро либе!

Проговара марковата майкя:
- Ако буде Марко това рекъл,
да излезне змия от под откос,
да изпийе Марку църни очи.
Още майкя клетву не изрекла,
излезла йе змия от под откос,
от под откос змия усойница,
та изпила Марку църни очи.

I acquired great information from a weblog