Жива ли си още, старост моя?
Че и аз. Изпращам ти привет!
Нека там, над стаичката твоя,
вечер възсиява въздух блед.
Пишат ми, че ти тревоги къташ
и тъгуваш тежко зарад мен,
и че честичко стоиш на пътя
с профил уморен и застарен.
Вечер, мракът синкав щом запада,
тебе ти се види все едно:
някой сякаш във кръчмарска свада
в мен забил е финския си нож.
Няма нищо, мила! Успокой се.
Туй е само сън от много скръб.
Върл пияница не съм, не бой се,
та - без теб да видя - да умра.
Аз съм си като преди, тъй нежен,
и мечтая само за това,
да избягам от скръбта безбрежна,
в прага роден да сведа глава.
Ще се върна, щом разпусне клони
в нашата градинка пролетта.
Ала вече сутрин не прогонвай
моя сън, по онзи навик стар.
Не буди, което бе мечтано,
не дразни, което с мен не бе -
уморих се и изгубих твърде рано
на живота чистото небе.
На молитви не учи ме. Веч не тряба!
Няма вече връщане назад.
Ти една остана ми отрада,
ти една си слънце в моя свят.
Забрави, кахърите не кътай,
не тъгувай тежко зарад мен.
И недей стоя сама на пътя
в оня вид унил и застарен.
http://e-literatur.blogspot.com/
А най-широката аудитория вече вероятно не знае кой е Есенин. ;-))
Надали широката аудитория ще го познае единствено по снимката му. А и това не е достатъчно. Стихове се публикуват с авторовото име, а не с фотография. ;)))
Моята "аудитория" (а те са ми и Приятели) ГО познава. ;-))
На "Широката аудитория" желая всичко най хубаво. ;-)
Добре, че имаме председател да ни вкарва в правия път. ;-)
Затова даде леки напътствия...;)
Аз съм също жив. Привет от мен!
Нека тиха светлина се лее
пак над твоя дом благословен.
Пишат ми, че с някаква тревога,
без сама да разбереш защо,
ти излизаш, ти ме чакаш много
в старото износено палто.
И сънуваш все едно във мрака,
в мрака на притихналата нощ —
сякаш във пиянска свада някой
е забил в гръдта ми фински нож.
Нищо, скъпа. Успокой се. Зная,
туй е само тягостна игра.
Аз не съм пияница отчаян,
та далеч от тебе да умра.
Аз съм като нявга пълен с нежност
и едно мечтая мълчешком:
да забравя мъката метежна
и да се завърна в своя дом.
И ще дойда. Нека в цветна пяна
само пролетта да прозвъни.
Ала ти недей ме буди рано
както някога, в ония дни.
Не събуждай нищо отшумяло,
старите надежди нека спят!
Много рано загуби и жалост
трябваше да срещна в своя път.
Аз не искам никаква награда.
Миналото вече отзвъня.
Ти си моя помощ и отрада,
ти си моя ясна светлина.
Забрави за своята тревога,
не ходи на старото место
и недей, недей ме чака много
в старото износено палто.
i kato cqlo za men naj-dobre zvu4at negovite prevodi na Есенин
pzdrv!
А истинските неща винаги докосват...
Благодаря ти...
И песента е прекрасна...
Има и други много добри преводи.
