Кулинарните “недоразумения” между българи и сърби предизвикват усмивка, но понякога могат да станат повод и за отрицателни емоции - особено тогава, когато “жертвата” държи на гастрономическите удоволствия и не е настроена за “малки” изненади. В това изложение са посочени само най-често срещаните случаи на т.нар. кулинарни недоразумения.

б. кебапче с. и ср. Ћевапчић (ћевап) м.

Ако проследяваме фреквентността на случаите с кулинарни разлики, със сигурност първо място се полага на въпроса: Колко са кебапчетата в българската и в сръбската чиния/порция?

От години в най-различни варианти десетки пъти се разказва следната класическа ситуация (от сърбин): “Влизам прегладнял в един ресторант в София (или другаде в България), питам какво има за ядене, от казаното едно разбирам, друго - не съвсем, залагам на сигурно - ще ям кебапче. И си поръчвам 10 (или 15).” Тук ситуацията по-нататък варира: сервитьорът мълчаливо приема поръчката или пита за всеки случай: “Сигурен ли си, че искаш 10 (15) кебапчета? Няма ли да са ти много?” Отговорът е винаги утвърдителен, следва известно чакане, което понякога изнервя клиента, подхвърлят се реплики докога ще се чака, следва отговор, че за толкова кебапчета трябва повече време, накрая кебапчетата пристигат - препълнена чиния, която втрещява гладника. И, естествено, в повечето случаи половината от поръчката остава неизконсумирана, а трябва да се плати.

В на пръв поглед безупречната комуникативна ситуация, която е типична за граничещи си близки езици и в която всеки си говори на собствения език и разбира другия, се прокрадват подлите пипала на различията в собствения социално-битов опит: сръбските кебапчета са много, стандартната порция съдържа 10 броя и са с големината на малкия пръст на ръката, а българските са големи. Подобни особености би трябвало да намерят (и вече започват да намират) адекватен израз в сферата на обслужване, но и в двуезични речници и аналогични справочници, т.е. на всички възможни равнища, които поднасят информация за “другия”. Ето един пример как подобна опасност от комуникативно разминаване е елиминирана в Българско-сръбски речник с автор Марин Младенов (Београд, 2000):

кебапче с. ћевапчић - ........... - една тройка кебапчета! три ћевапчића са прилогом (примедба: довољно за jедан оброк)

 

б. минерална вода ж. и ср. минерална вода ж.

Кисела вода Књаз Милош

Когато сърбинът си поръча или иска да купи минерална вода в България, той очаква минералната вода да бъде газирана и обратното - българинът в Сърбия очаква негазирана минерална вода, защото не е поискал изрично газирана вода. Също чести са ситуациите на рекламация и сърдити реплики, при което двете страни - искащата и даващата - остават неразбрани, а типично по комшийски следват и цветисти коментари кой има “правилни” или “неправилни” навици.

До неотдавна основното название за преобладаващо консумираната в Сърбия газирана минерална вода, кисела вода, днес е изместено от общото минерална вода. Определени производители и до днес не намират за необходимо да поставят на етикетите надписа газирана или негазирана - тези, които произвеждат и двата вида вода, я маркират (по начало повечето изворна минерална вода е по-силно или по-слабо газирана).

 

б. една ракия ж. и ср. jедна ракиjа ж.

Въпреки споровете между участниците в проведената анкета по това, какво идва “по подразбиране”, когато се каже ракия, в сръбската среда асоциацията за ракия е преобладаващо за сливова (шљивовица), което е и обяснимо - многобройните сливови насаждения предопределят и ориентацията към вида домашен концентрат, докато у българите преобладаващата асоциация е с гроздовата ракия (= ср. лозовача, лоза).

Друга разлика при поднасянето на напитките, която също би предизвикала усмивките на недоразумението, е техният грамаж в обществените заведения. В България се поръчват малка (50 ml) и голяма (100 ml), докато в Сърбия, както и в повечето европейски страни, основният грамаж е 30 ml, аналог на българската малка ракия, малка водка и т.н. Ако иска двоен грамаж, сърбинът си поръчва дупла ракиjа...

 

б. кафе с. и ср. кафа ж., б. кафе с. (заведение) и ср. кафић м., ср. кафана ж. и б. кръчма, битов/народен ресторант

Пиенето на кафе е много по-ритуализирано и превърнато почти в национален спорт за нашите западни съседи: масово в бита, както и в повечето заведения в определени райони, се пие варено “турско” кафе. Във всички институции жените от помощния персонал варят и кафе, което отнасят в кабинетите или канцелариите. Автоматите за кафе са слабо разпространени, а в заведение е наложително да се уточни кой вид кафе иска да пие клиентът. 

Кулинарната тема, която може само да свързва и да обогатява гастрономическата наслада между два народа, се разпростира и върху фразеологията: особено впечатляващи са “митарствата” на мерудия/мирођија, само че и тук какво се подразбира под това название - от чубрица или смес от ароматни подправки до магданоз и копър и още... в различните краища - различно. Общото обаче е: На всяка манджа (на всяко гърне) мерудия / У свакој чорби мирођија…
Ценка Иванова


И за край Ви подарявам Тайната рецепта за лесковачко кебапче (Лесковачки ћевап)

Ако немаш мерак на йедене

не се пипай око чевапи.

 

Чевапи су за льуди.

 

Од мельено месо од плечку,

од шийу на бика и од пафлаку.

 

Кад се убаво измеси,

тури се на лед, да преспие.

 

Уйутро се измелье йош еданпут.

 

Кад се месо одвугне – тури се на жар.

 

Чумур мора да йе из планину.

Домачица треба да е убава.

Домачин да не е будала.

 

Кад се све той удеси,

чевап сам рипне на човека у таньир.

 

Такви чевапи правив се само у Лесковац !

;-)))

Хвала, друже!

Мале! Егати и анализа.....ХВАЛА и от мене!!!!

Отивам на сръбска скара и крушова ракия при Миро! До после! :D:D:D

Ей, чак сега си обяснявам защо българи и сърби понякога не се разбират и за неща, по-важни от кулинарията... Колкото по-близки са два народа, толкова по-чести са недоразуменията. Уж е същото, ама не е баш същото. Винаги трябва да използваме преводач.

Благодаря!
И все пак нашето кебапче си е достойно за възхищение:)))

Е, Куре велик си!!!:)))

в Димитровград, в кафана "Мерак". Дорт кан ман найболий рощтиль на свету финден! А и с конобаром Драганом смо као гузица и чакшире.

Много яко, когато ходя в Белград, обожавам да си похапвам пилешки крилца...И все пак уж кухнята приблизително еднаква - кебапчета, шопски салати..., ама сръбсата е с една идея по-добра...
Но НЕДОРАЗУМЕНИЯТА от значенията на приблизитено еднаквите думи, но с различно значение ме разсмива повече...

... винаги е добре да се познават и приликите и разликите между близки и съседни народи. Особенно в ядене и пиене, при което можеш да си умножиш или развалиш удоволствието, както и впечатленията от пътуването!

кафани, поп-турбо фокла и кебапите?

И аз съм почитателка на сръбската кухня!
Много колоритен постинг!

Хахаха и аз в Македония имах тоя проблем с минералната вода дето ми я донесоха газирана ама си премълчах и си я изпих ;)

Здрасти, даваш ли постинга да го препубликувам в patepis.com ?

Поздрави

Стойчо от Пътуване до...

...разбира се че давам (макар че по голяма част е на Ценка Иванова).

Изгубихме си дирите нещо...хихихи...

@kuracpalac – ще ви пиша двама автори:-)

@бале – че виж как се засякохме и тука:-)

Фала!!!
"Ай що волим кафу у златна филджана, леле..."

П.П. Тотално не гарантирам за правописа, но за казаното - с 2 ръце :)))

сега да очакваме пост и за разминаването в значението и на други общи думички ...
получава се леко сконфузно, когато посреднощ след весело изкарване предложиш да закараш някой сръбскоговорящ ... или той да те закара (според случая).

.....човекът остава с впечатление, че искаш да го креснеш.

http://patepis.com/?p=2417 :-)
Благодарско!

Стойчо

nedeljom bicemo slaviti moji rodendan u istoj kafani :)))

pojelawam vi uspeh da idete w Syrbiq w kry4ma, da wi tupnat edno menu - koeto sydyrja nekwi zaglaviq, bez kartinki... i da se opitate da si pory4ate ne6to po-razli4no ot kufteta i kebab4eta...bez da znaete srybski i da goworite na bylgarski, 6toto serwitorite ne razbirat anglijski...