В памет на великия Христо Ботев и неговите юнаци, поствам една негова песен преведена на сръбски.

Христо Ботев Вешање Васила Левског Превео са бугарског Зоран Вучић

О, мајко моја, домовино мила,
зашто жално и тихо плачеш?
И ти, гавране, птицо проклета,
над чијим гробом стравично грачеш?

Ох, знам, знам, ти плачеш, мајко,
зато што ти си црна робиња,
зато што твој свети глас, мајко,
глас је беспомоћан, глас у пустињи.

Плачи! Тамо близу крај града Софије
видех где стоје црна вешала,
и твој, Бугарско, син једини
на њима виси у страшној силини.

Гавран граче грозно, злокобно,
по пољима пси и вукови завијају,
старци се богу моле предано,
а жене плачу, деца ридају.

Злу песму своју зима пева,
по том пољу вихори витлају,
и мраз, и зима, и плаче без наде,
у твоме срцу тугу свијају.

величието на Христо Ботев!

и вечна Памет!

Когато чета Ботево стихотворение,винаги се сещам с гордост че съм българин,в останалото време се срамувам.Още по-срамно е че причинителите на срама ми имат портет на Ботев и Левски в кабинетите си.Да прощава Ботев(вечна му памет)малко се отклоних:)

... всеки път като прочета тези стихове.

Пред великия Христо Ботев.

за тоя постинг!

Поклон пред светлата памет на великия българин!

Дълбок поклон пред величието на Христо Ботев!

вечна им памет!

Евала, че спомена за нещо наистина грандиозно и непреходно. На лобното място, когато владиката свърши със своето слово заваля дъжд от небето !Господ ни поздрави!