Когато живеех в Щатите, една вечер се сабрахме с приятели в бара където понякога излизахме след работа.Аз говорех за кърменето. Събра се на моята маса една компания, и аз им говорех за кърменето, и как съм сукал майка си до втория си рожден ден, и дори още повече... А те, бояджии и чистачи, се смеят като луди и много пият. А аз им разказвам една нежна, дълбоко чувствителна, детска история, пълна с искреност и спомени... А те се смеят и много пият. 
Аз продължавах да разказвам на тези вече пияни мъжаги за моята майка.
Беше ноември 1999 година. Работех в един хотел в Чикаго. Тогава роднина ми каза, че майка ми умира. Оставям работа в хотела и правац вкъщи. Там, в една тъмна болнична стая, лежеше майка ми, в стара, скъсана и мръсна нощница. Седя си на столче до леглото и гледам как умира майка ми. Обикновена жена, възрастна, болна, майка. Някой, който напуска света, отива завинаги, а под нощница са гърдите, на който толкова много пъти тихо и доволно съм заспал като дете, усмихвайки се в съня си. Майка отива завинаги, и в моя празен живот става още по-студено и безкрайно нищожно. Не можах да устоя, сложих главата си в нейните гърди, и пак почувствах майчина топлина. Тогава заплаках. Лежах дълго така и тихо плаках...
Разказвах за всичко това, чак до полунощ, на мойте приятели в крчмата. Помня, как в началото ми се смееха много, и тогава, когато се понапиха, и те се сетиха за майките и всички почнаха тъжно да плачат. Ей, майка е това, дори и такива хора, отупели и закалени на печалбарски студ и лед, плачат и се разнежват когато се помене майка. Все пак, на някой трябва и малко алкохол...
Обадете се на майките си, ако все още са ви живи, поговорете с тях, кажете им няколко мили думи.Поне това им дължим.

пък нали съм и майка чакам и на мен да ми звъннат...
Ама много си прав това е, виждала съм и аз иначе яки мъже, сурови пък даже и баз капка алкохол реват като малки деца...Майката си е майка ...
Поздрав!

"Още с появата ми на бял свят имало една жена, която ме е очаквала, и въпреки че съм и причинил ужасна болка, тя ми е отвърнала с нежност и ми е дала гърдата си."

Kurac,
няма друга такава топлина!

http://www.youtube.com/watch?v=e8ohp6bfYOc&feature=related

Мъжете плачат най - вече при майките си, дори и в слабите и рамене намират сила.
Хайтов има един разказ: "Докато са живи!" - излял е душата си за тях.

и по-животворително на този свят от майката!
Обичам я много и аз моята майка и най-много от всичко желая да е жива и здрава!
Каквото и да направя, винаги ще е недостатъчно да и се отблагодаря за всичко!

Имаш прекрасно сърце! Уважавам хора като теб!

Не дълбай с длетото тънко моето сърце , моля те...

За всичко останало "мамо"!

много тежи....Половината от мен си отиде с нея...

Преди пет минути говорих с майка си. Майка съм на две деца. Сложни са тези чувства. Само, че тъй като и аз претърпях загуба, много тежка за мен - баща ми, съм взела за себе си едно решение. Когато ми дойде времето, да направя така щото децата да са далеч от мен и мъртва да не ме виждат, защото мъката дълбае в сърцата на децата, а аз не искам да причинявам мъка на моите. Та дори и със смъртта си.

вече се пресели на друго място...

След кратко боледуване, майка ми почина в НюДжерси.До последния и миг бях до леглото и.Стисках зъби да не покажа своята безпомощност. Знаех какво и е, но не можех да помогна...
На погребението и се разплаках като дете.Добре, че синът ми беше до мен.Никога няма да забравя широко отворените му очички.Баща му, който беше символ на сила и издръжливост - плачеше на глас.

Няма по свято нещо от нея ...На мен ми остана само споменът за нея ...а така ми се иска сега да е тук и да я прегърна и да и кажа колко много ми липсва! Поклон на всички майки, които не са вече сред нас! Здраве и обич за живите!!

аз пък съм най- голямата грешница на този свят !Tо заради това и Господ ми го връща тъпкано ! Криеха от мен ,че майка ми е раково болна ,по нейно желание да не нарушават спокойствието и кариерата ми .Тя ми се обади в последните си дни и поиска да ме види.тогава бях на снимки в Тунис.Обещах и след седмица да се видим,но след 2 дни получих известие от брат ми ,че е починала.Не можах да отида да се сбогувам ,нито наживо,нито на погребениео.След това отидох.Забелязах ,че колкото пъти ходя на гроба и ,толкова пъти на другият ден ми се случват голями неприятности.Така беше и това лято !Явно не иска да ме види !И ми отмъщава с мои лични загуби.Не съм суеверна ,но така се получава !
Обаждайте се на майките и ги успокойвайте !

...Мила мамо, мамичко, къде си ?
Прегърни ти свойта дъщеря.
Нека ласките ти да ме стоплят,
да ехти гласът ти нежно във нощта.
Мила мамо, топло ти гушни ме.
Тъй спокойно нека да поспя.
Бди над мен и над сънят ми,
успокой ти моята душа.
..........
Мила мамо, погали ме
в детството ме ти върни,
поглези ме,
по челото нежно целуни ме
нека просто мъничко спокойно да поспя.

за прочувствените думи.
Разплака ме. Като дъщеря и като майка на две деца!!!

Знам идеално какво е да си снаха , просто съм снаха , но не знам какво е да си дъщеря на майка си , загубих я преди 40 години...с нищо незапълняема , кармична пропаст ...привързах се към свекърва си и тя към мен ,но ревнивата и дъщеря опорочи доброто на тая трудна връзка .Защото никога не е била снаха , а само една егоцентрична дъщеря .

Замислих се дали не пропускам да благодаря и кажа "обичам те" на собствената си майка!

Всеки ден се връщам към него и все повече ме боли...

Много тъжно м и стана .. моята майчица си отиде съвсем скоро и аз бях в чужбина върнах се 10 часа след погребението .... Така ми е тъжно...така съжалявам, че не и показах колко много я обичам.. така съжалявам за всички онези лоши неща така съжалявам за всички тези прекрасни щастливи мигове които пропуснах и за тези които никога няма да имам.
Не бъдете самовлюбени егоисти не се правете на силни направете всеки миг ваш и с вашата майка щастлив.

Чудесен постинг, кратък, много съдържателен и емоционален. Дължим уважението към нашите възрастни хора - майки и бащи, близки, които са преминали досега по този объркан свят с достойнство и чистота на душите и сърцата.
Вълнуващ постинг за синовната обич! Позрави и ръкостискане!

Слава богу не съм прегрешил пред майка си!
Ако това е твоя лична история, съчувствам ти.
За мен този ден още не е дошъл, но все някога.....
Поздрави!

Винаги когато се сетя за моята майчица, а тя почина преди много години я виждам пред очите си...усещам се като дете, чувам приказките които ми разказва и някаква немощна тъга нахлува в сърцето ми......
Благодаря ти ! Трогна ме!

Samo jenite koito sa karmili znaqt .kakva nagrada e da izpitasch tova chuvstvo! I neka poveche jeni da karmqt kolkoto mogat poveche!Tova e blagosloviq!

чудесен си!