В научното издание на житието на свети Ефрем, патриарх Сръбски се казва, че бил родом ‘‘из областта на българското царство, Тирската страна’‘. В България няма ‘‘Тирска страна’‘, а трябва да е Трънската. Той се родил 1311 г. през царуването на българския цар Михаил Шишман, на сръбския крал Милутин и византийския император Андроник Палеолог. Син на свещеник и възпитан в благочестие, той пожелал да се посвети на монашески живот, но понеже родителите му се възпротивили, той - насърчен от едно свое съновидение - избягал от тях, бил подстриган в монашество на 23-годишна възраст и постъпил на постоянно пребиваване в атонския Хилендарски манастир. Скоро турските нашествия го прогонили на остров Имброс, а оттам - в Сърбия, в Дечанския манастир, където прекарвал в безмълвие. След смъртта на тогавашния сръбски патриарх Сава - при царуването на великия сръбски княз Лазар, след помирението на Сръбската патриаршия със Цариградската - той бил избран за сръбски патриарх в 1375 г. въпреки неговото несъгласие. Като патриарх той бил добър учител на своето паство, благотворителен към бедните и нещастни люде, застъпник на вдовици и сираци, а противник на враговете и еретиците. Под врагове древният автор на житието разбира турците. 

След като управлявал Сръбската църква няколко години, патриарх Ефрем помолил княза и клира да го освободят от патриаршеското бреме, за да прекара старините си - той бил вече близо 70-годишен - всред любимото от него безмълвие /исихия/ в манастир Дечани (Косово и Метохия). Тогава бил свикан събор, който на негово място избрал Спиридона, а сам той постъпил в манастир, където се подвизавал в пост и молитва още 9 години. След историческата битка на Косово поле /28. юни 1389 г./ княз Лазар бил убит, патриарх Спиридон умрял, а Сърбия била разнебитена от турците и не било възможно да се свика събор за избор на нов патриарх. Тогава помолили св. Ефрем да заеме отново патриаршеския престол и той се съгласил. Когато настъпило по-спокойно време, бил свикан събор, който избрал Данилo за патриарх. Св. Ефрем пак се завърнал в своето любимо безмълвие, сега вече в Печка Патриаршия, където умрял 88-годишен на 28. юни 1399 г., след като се подвизавал 41 години като монах и 24 години като архиерей. Пет години подир смъртта му, Сръбската църква го канонизира за светец /1404 г./ .

(за по-голями снимки - ЦЪК на снимката)

Кивот със мощите на Свети Ефрем Печки в манастира Печка Патриаршия


Манастир Печка Патриаршия, в град Печ, Косово и Метохия



Манастир Печка Патриаршия, в град Печ, Косово и Метохия



Манастир Печка Патриаршия, в град Печ, Косово и Метохия

Фреска в Печка Патриаршия, в град Печ, Косово и Метохия

Фреска в Печка Патриаршия, в град Печ, Косово и Метохия

Фреска в Печка Патриаршия, в град Печ, Косово и Метохия

Манастир Дечани, Косово и Метохия

Манастир Дечани, Косово и Метохия

Манастир Дечани, Косово и Метохия

Манастир Дечани, Косово и Метохия

Манастир Дечани, Косово и Метохия

В стаята на манастира Печка Патриаршия ;-))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

от известно време се питам дали и от твоите прадеди някой не е слязал от Черна гора в Косово. Аз съм снаха в такава фамилия.

"Чашу меда још нико не попи, док је чашом жучи не загрчи. Чаша жучи иште чашу меда ; смијешане, најлакше се пију!"

(сви смо ми Његошева ђеца ;-)

Гуш!

Цар Соломон изпрати и взе от Тир Хирама, син на една вдовица от Нефталимово коляно. Баща му, тирянец, беше медникар; той беше способен и изкусен и умееше да прави всякакви вещи от мед. И той дойде при цар Соломона и правеше му всякакви работи: той направи два медни стълба...

Във втора книга Паралипоменон, гл. 2, 3: 14, историята е представена малко по-различно:

Па проводи Соломон да кажат на тирския цар Хирама... Ето аз градя дом на името на Господа, моя Бог... И тъй, прати ми човек, който знае да работи изделия от злато, от сребро, от мед и от желязо и от пурпурна, червена и синя прежда, и който знае да реже резбарски работи, заедно с художниците, каквито имам... И Хирам, цар тирски, отговори с писмо