Спомняте ли си думите на Марк Катон: „Картаген трябва да бъде разрушен!”? Онзи Катон, който бил римски държавник и всеки път, когато произнасял речите си пред Сената, започвал ги с тези думи? Примерът на този сенатор дотолкова много се хареса на някои православни епископи, че те като папагали започнаха да използват същия прийом, за да прокарат свои си възгледи по някои въпроси и да съборят Картаген.

 Тъй като все още се изразявам отвлечено, ще стана по-конкретен. Напоследък от близо век насам, все по-усърдно се говори, че Римската църква била сестра на Православната. Това клише като стара петолевка се подмята от уста на уста с една-едничка цел – от лъжа да стане истина. В мига, в който всички повярват в него, ще дойде следващото, в което вече роднинските връзки с Рим ще станат по-дебели и тогава ще се казва, че всъщност Римската църква не е сестра-църква, а майка-църква.

Навремето св. Симеон Христа ради юродиви казал за Ориген, че той дотолкова навлязъл в морето на духовното мъдруване, че накрая взел та се удавил в него. За жалост, удавниците в Православната църква продължават да се увеличават.

Ще ми се да припомня случая с печално известния от близкото минало ленинградски митрополит Никодим Ротов. Този „православен архиерей” дотолкова се беше увлякъл да целува краката на папата и да се въргаля в подножието му, че най-накрая Бог, който винаги дава щедро просимото всекиму (срв. Иаков. 1:5), го сподоби и с такава смърт. Даде му да умре в нозете на папата, които той така обичаше да целува.

В тази връзка, казаното от един български православен епископ, че бил разговарял с римския папа като духовен син с духовен отец може само да ни възмущава, но не и да ни учудва. Тъй като това не е изолиран случай, а трайна тенденция, много пъти сме се питали, защо като толкова се прехласват по прелестите на католическата блудница, не вземат да й пристанат и да освободят скромната Православна невяста от сластолюбивото си присъствие. Отговорът е съвсем прост. Защото, ако го направят, онази начаса би ги изритала. Та нали предателите са нужни само докато са у противника. Никой, обаче, не би ги допуснал в собствения си дом.

Като кратко уточнение бих желал да спомена, че в православната богослужебна литература трайно присъства понятието „латинска ерес”, като определение за вероизповеданието на католическата църква. „Ерес” е простичкото определение и за всички, без изключение, отклонения от Православната вяра. Чак към края на XIX в. започва да се прокрадва, а след това и налага терминът „инославни вероизповедания”, който дори чисто лексикално погледнато е неверен и неправилен. А пък твърдения от рода на това, че видите ли католиците не били осъдени от събор, са проява на горделиво пренебрежение към цялото Православно предание. Между другото с този аргумент могат да бъдат оправдани дори сатанистите!

Католическата църква за разлика от доста „православни” архиереи, иереи и богослови, не е остъпила от своето си предание и исторически опит и е жалко да виждаме и чуваме, как православни се прехласват било по социалната й дейност, било по политическата й активност, при положение че редовите католици не хранят никакви илюзии относно безкористността на тези дейности.

Като блед щрих към отношението на католическата църква към Православната, ще спомена например факта на политически добре прицеленото, но лицемерно покаяние на предишния папа за издевателствата на латинските орди в Константинопол при Четвъртия кръстоносен поход. Самото покаяние беше добре разгласено и всички разбраха за него. Това обаче, което мнозина не знаят е, че сред католическите светии и до днес присъстват участници в похода, особено отличили се в поругаването на православни светини. Ето този исторически опит трябва да имаме предвид, когато някой заговори за обединение, а също и това, че в нашето предание и исторически опит присъства подвига на свв. 26 Зографски преподобномъченици, които предпочетоха смъртта пред обединението с латиняните.

Прави впечатление, че някои наши архиереи твърде бързо се разкисват от проявите на внимание от страна на папата и подопечните му. Така обаче заприличват на лигави палета, които махат с опашка и лягат по гръб, веднага щом ги погалят. Това ни припомня и странното поведение на днешния Доростолски митрополит, който преди години така примря от умиление, че в Рим го били наметнали с червена мантия, щото „забрави” да се върне с нашата делегация, както е по протокол и предизвика истински дипломатически гаф. Сега пък друг наш епископ, управляващ Западно-европейската ни диаспора, го дикисали със стола на Цариградския патриарх и той от вълнение за малко да падне от него! На това ли трябва да се радва един православен епископ? Наистина жалко е да се гледа в каква гротеска се превръща православният архиерей, когато се ръководи не от църковните канони, светоотеческия пример и съвестта си, а от честолюбието, пристрастията си и неизживяното си детство.

Гръмкото изказване, че Църквата била разделена от човеци, а не от Бога поставя извън закона огромно множество православни светии, които са отстоявали чистотата на вярата дори до кръв, борейки се именно срещу католическата експанзия и заради тези си действия са признати от Православната църква за съсъди на Св. Дух. Кой дух е действал в тях според блядословещите по техен адрес? И от кой дух са водени онези, които произнасят такава хула срещу Светия Дух?

Ето какво са писали светогорските отци до сключилия уния с Рим византийски император Михаил Палеолог: „Ние ясно виждаме, че ти си еретик, но те умоляваме, остави всичко това и пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш от кого си научен (2 Тим. 3:14). При тогавашното нашествие на католиците на Света Гора, сама Пресвета Богородица се явява на един благодетелен старец и му казва: „Иди и кажи на братята в манастира да се затворят, защото богопротивните римляни нападнаха това избрано от мене място и вече се намират наблизо”. Ето на кого противоречат онези, които разпръскват вонящата мълва, че католическата блудница била сестра на Православната църква. Такова твърдение можем да приемем само с уточнението, че тя е наша блудна сестра, отпаднала, отишла в далечна страна и там живяла разпътно, загубвайки девството си и прахосвайки имота си (срв. Лука 15:13). Как става завръщането, знаем всички.

Що се отнася до изказванията на епископ Тихон, те представляват явно и открито проповядване на ерес, което дава право, според 15-то правило на Двукратния Събор, чедата му да се отделят от него. Защото не можем да не се запитаме като братя Миладинови: „Какво ли ще е ако пастир вук (вълк) ест, или по-право е да се каже, ако вук пастир ест?” Пази Боже от такива „пастири”! Ако Св. Синод е действително загрижен за целостта и добруването на Църквата би трябвало да вземе незабавни дициплинарни мерки срещу провинилия се. Имайки пред вид съотношението на силите в Синода, обаче, това едва ли ще стане.

Все пак продължаваме да вярваме, че има архиереи, които ще останат в границите, които Православната Църква е определила не толкова заради някакво нейно желание да се налагат граници, а поради грижата и знанието, че всички, хвърлили се да плуват извън нейните предели, неминуемо ще се удавят!

Свещ. Божидар Главев
http://www.pravoslavie.bg/Колонката/Поредната-жертва-в-нозете-на-папата


(Авторитетни издания на Римокатолическата църква в Европа коментират срещата на Тивериополския епископ Тихон с папата, която той осъществи в Рим по време на VIII-ия събор на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ. Официозът на Ватикана "L"Osservatore Romano" цитира думите на епископ Тихон към Бенедикт ΧVI: "Ние трябва възможно най-скоро да се обединим и най-накрая да служим заедно". Той е казал също, че "ние не трябва да щадим никакви усилия", за да работим за възстановяването на "общението между православни и римокатолици", тъй като "хората не разбират нашите различия и дискусии". "Католиците няма да станат православни и обратно, но ние трябва да застанем пред олтара заедно".

Епископ Тихон е уверил папата, че като управляващ Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ  представлява желанието на всички участващи в събора на епархията свещеници, които са дошли в Рим, за да "изразят пред папата своето желание за обединение, както и защото той е епископът на Рим, градът, който е домакин на нашата асамблея". )   

погледна с искрено възхищение към венецианските великолепия като знам, че прекрасните бронзови коне на Сан Марко са отмъкнати разбойнически от Константинопол! Дандоло, разбойник!!!

драги ми съблогъри, да разбирам ли, че аз като съм католик, и скачате срещу мен- хаха, не виждам за какво, някой западно-православен( не само от България) някога да е казал, нещо лошо за православието- хахапросто като чета такива коментари се забавлявам :), нима курацпалац, като е православен, да не ми е приятел или нещо подобно :) хахах да сте ми живи и здрави- иначе Тихон е далече от БПЦ и много е прав, нито католиците ще станем православни, нито трябва правосланите да стават католици, но богослужениета да са едни и също, а не православен и католически свещеник да не могат да отслужват една и съща тайна на евхаристията :)

драги ми данаил, разрешетеми да съм завършил и история, да "горе-долу" знам какво пише по тази тема в тази, така наречена Не точна наука, каквато е историята- и сега се смея повече, на това, което ме имитираш с хаха- ( ХАХАХА),но аз няма да пиша под този пост, тъй като не искам да запълвам мястото на курацпалац, не че няма какво да кажа де :)

Прости ми, Господи, както аз прощавам на враговете си....

У вас, отче, търсим благост и виталност. Пощадете миряните си.
Иначе съм напълно съгласна за католическата черква, но dh,агресивността Ви ме отблъсква.

Струва ми се, че те много добре го осъзнават. Губят от паството си и търсят начин да се сдобият с ново такова. И тъй като българската православна църква е отслабена почти до крайност, а авторитета й пред народа е почти никакъв е съвсем нормално някой друг да проявява апетити към стадото... И този друг съвсем няма да предложи постната храна на православието, което разчита на невидимото чудо и на силата на човешката душа... Ще ни обсипят с Божията сила и с всички онези социални и прочие благини, които са се научили да дават през вековете, за да получават в замяна вяра... Може да звуча фанатично, но аз така виждам нещата. Не ми харесват особено, не съм аз тази , която ще ги спре, просто ми беше любопитно да поразсъждавам.

Много добра статия. Католическите палета да си знаят мястото! Впрочем защо не го низвергнаха тоя Тихон?