"Какво ще остане от нас? История ли? Не сме я интересували. Отбелязвала е само великите събития и забележителните дати, което отеква с празно ехо. Отбелязвала е речите, които не ни споменават другояче, освен като НАРОД. Могат да се открият в годишнините на старите вестници. Съхранила е в архивите и филмовите ленти, на които се появяваме като жива стена покрай улиците. Остават още и паметниците. Монументалните здания. Остава епохата! И в нея необхватната люшнала се маса от отделни животи, не по-дълги от този на планктона, ако се гледа исторически. Сред тази бездна от индивидуалности не се различава нито цветът на очите, нито акцентът, нито походката, нито навиците – нищо от всичко, а тази маса приижда и се отдръпва като прилив и отлив, изпълвайки градовете – бетонни тенджери, чиято вътрешност е набраздена от лабиринти, от които няма изход, тъй като наоколо са само гладки стени, по които не може да се покатери дори и хлебарка. Това е безликото множество, което се буди, бръсне, гримира, дъвче, пълни стомасите, а след това автобуси, тролейбуси и трамваи, задръства улиците и площадите, връща се в обратната посока като огромна вълна, която се отдръпва, след като се е разляла, ляга в постелите, съвкупява се, спи, може би сънува... Кой ще ни открие в това море, в този кошмар и кого ще го интересува как са се търкаляли две песъчинки, долепени една до друга; как са се загубвали и намирали две камъчета на необятен плаж, свързани от мъха на любовта. Кого ще го интересува?"

Сбогом Момо...Почивай в мир... 



Скандал

ИЗТОК – ЗАПАД

РАЙ

Поклон!

Вечна му памет!

В направеното е жив!

ПОКЛОН!

и все още е странно колко повече знаем и познаваме западноевропейската литература от тази на съседите. сигурно и затова често враждебно се гледаме. за съжаление.
да се чете, това е не смъртта на всеки творец.
светла да е паметта му.