Всъщност не само „Българите...”, а и „Мамино детенце” е сред любимите ми литературни шедьоври, създадени от този нашенец. Написани на стария и звучен диалектен български, думи от който все още се срещат по селата, и които само поради архаичността си са способни да извикат на лицето ти усмивка...
Ненадминат е Каравелов и в описанията! Повечето са така ярки и релефни, че тутакси се озоваваш я в сянката на кичестата круша с двете либеници под нея, я на трапезата на Хаджи Генчо, където се е разположил да пие червено винце с печено на жарава месце, в компанията на дебели като прасе котурак с отрязана от стопанина му опашка.
Та както си четях оня ден Хаджи-Генчовите преживелици и тихо се забавлявах с философията на стария копривщенец, попаднах на една прелюбопитна сценка, която в предишните прочитания съм прехвърляла съвсем между другото, без да съзра в нея нещо знаменателно, освен обичайната забава. Сега обаче въпросната сцена ме накара да стана от дивана, където четях и да приседна на стола до кухненската маса, туряйки крак връз крак.
„Не може да бъде!”, възкликнах на глас и отново прочетох въпросната сцена. После, чудейки се в себе си, пак повторих: „Не може да бъде!” и пак прочетох въпросната сцена.
Изведнъж този епизод от деветнадесети век ме върна в нашата църковна действителност и установих, че почти два века по-късно приликите между него и съвремието са направо потресаващи. И, за да не ви държа повече в неведение, ще споделя потреса си с вас, като ви приканя да го прочетете, а след това ще продължим.
„Дядо Либен не обича да разказва за своите млади години, не дава и другиму да разказва за тях. Даже и сега, когато няма от що да се бои и от кого да се бои, то страшно се сърди на поп Генча, когато поп Генчо захване да разказва как дядо Либен щял насмалко да го убие посред черковата...
Това се случило така. Дядо Либен се изповядал пред поп Генча и разказал му за някои и други свои грехове; а поп Генчо, като истинен и непогрешим пастир божи, рекъл на големия грешник, че законът му запрещава да причести такъв един капасъзин, какъвто бил дядо Либен. Дядо Либен не разсъждал много, а измъкнал из пояса си един от своите арнаутски пищови и извикал:
- Дай ми комка или ще да те пратя при дяволите!
Поп Генчо изпълнил желанието на дяда Либена и останал твърде доволен, защото получил от грешния човек цели две масърки.”
Комитският възглас „Дай комка!” странно ми напомни за някои от съвременните нам християни. И те като дяда ви Либен ще вземат сутрин рано да се изтипосат в черковата и причаквайки някой нещастен събрат на поп Генча, ще го стреснат като му вреснат в лицето: „Дай комка!” Ако той се опъне, тия ми ти хаирсъзи, пардон християни, ще вземат и хубаво ще го „насапунисат” с една лекция на високо богословски език, но в стил „дядо Либен”, от което на бедния свещеник свят ще му се извие, защото освен всичко друго такивато са и много витиевати. Е, може и да не размахат патлаци, но то ще е само защото ги нямат. Иначе са добре въоръжени, но с арсенал от цитати. А после, ако желанието им бъде изпълнено, със сигурност няма да му подарят масърки!...
Сега искам да сведа до вашето внимание още някоя и друга прилика. Първо нека обясня за по-незапознатите, че „комка” е съкращение от латинската думичка „комунион”, което значи „Причастие”. „Комка” обаче е профанното название за Светите Дарове - Тялото и Кръвта Христови, която думичка е в обръщение най-вече по селата. Там като почне поста, бабите на тумби се изсипват в черкова и със същия войнствен израз заповядват на местния свещеник: „Попе, дай комка!”
Някои от градските миряни обаче не чакат да почне поста. Всъщност те дори не постят. Отиват в черкова, когато има служба и причакват свещеника да излезе и да каже: „Со страхом Божиим, верою и любовию приступите!” От цялото изречение те чуват само „...приступите!” и войнствено тръгват на кръстоносен поход към Светата Чаша. Ако свещеникът плахо ги попита дали са постили, изстрелват в отговор: ”А ти?” Ако той се окаже по-опак, та се запъне и вземе че продължи с въпроса дали са се изповядали, те нетърпеливо му обясняват, че нямало канон, който да ги задължава да го правят. Някои по-досетливи може да възразят, че не са сторили тежки грехове в последните десет години, а други – по-хитри надменно ще рекат, че „техният, видиш ли, изповедник им благословял така”.
Ако тези номера минат, вземат си „комка” и с чувство на добре изпълнен дълг, гордо се оттеглят, хвърляйки презрителни погледи към останалите кротко черкуващи се миряни. Ако обаче свещеникът прибере Светата Чаша под носа им, без да се „хване” на хитруванията им, те кръвно го намразват. Сетне гневни се прибират у дома и му спретват едно виртуално аутодафе, където го изправят на другарски съд и заедно с цяла чета свои „братя по оръжие” дружно „го пращат по дяволите” досущ както дядо им Либен би пратил поп Генча. Понеже, поради технически причини, няма как наистина да го разкъсат и да оставят псетата да разнесат кървящите му вътрешности, те с вълча наслада се упражняват в „благозвучна” реторика, докато се опиват от вида на виртуалната му кръв. След като си излеят всичката жлъч и омраза, на другия ден отново надяват маската на благочестието, (как пък все на обратно я слагат!), затъкват патлаците в гащите и пак поемат на кръстоносен поход в добиване на полагащия им се Иисус.
Та ето такива мисли ми дойдоха в главата, когато прочетох епизода с „комкането” на дядо Либен и поп Генча. И се сетих, че всъщност познавам много дядо-либеновци,
(къде пък все такива „пълни с любов” имена?!)
и често съм ставала свидетел на просташкото им домогване до Христа,
неизменно завършващо с:
„Дай Комка СЕГА!”
Десислава Главева
Бъди верен.com
За мен са извор на цветисти изрази !Сега това не се среща!
Обичам автори , които пишат на диалект !Там се чувства живата реч!
Българският език без диалектите е скелет без мускули!Не жизнеспособен!
Благодаря , Чика!
:))
