Сега я имаш! Сигурността, която винаги си искала! Надуших я в новата ти страна. Спомняш ли си, когато преди много години ми казваше, че с него си изгубила три години и половина от живота си! Ставаше дума за онзи младеж, който не те заведе пред олтара. Беше гениален пияница и чаровник, на когото заради усмивката прощаваха и двудневно закъснение за среща. Тогава се питах как е възможно да изгубиш три години и половина от живота си? Дори в затвора годините не са изгубени. Не е възможно да ги изгубиш, дори да ти се иска. Може да се изгуби само надеждата.

Разказваше ми още, че ти е писнало от такъв начин на живот и че искаш сигурност, защото самата ти се чувстваш несигурна; казваше още, че вие двамата, дето толкова си приличате, просто се унищожавате един друг. Трябваше ти някой солиден, сигурен, някой, който да те закриля. Сигурност! Ето сега я имаш. И тази сигурност вече ти излиза през носа, през ушите, през всяка пора. Докарва те до лудост!

Имаш си мъж, който не пие, не пуши и не говори много, но пък е верен и сигурен. По професия е анестезиолог. Първо тебе упои. В клиниката го уважават и очакват един ден шефът му, доктор Хенке, да го направи свой съдружник. Всички мислят, че е швейцарец по рождение - толкова е акуратен, а това тук е най-големият комплимент, който може да получи някой варварин от по-несретната част на Европа. Ти чака дванайсет години, докато получиш швейцарско гражданство. За да станеш югославянка, ти бяха достатъчни само девет месеца в майчината утроба!

“Тя живее в Швейцария и всичко й е идеално уредено...” - чуваш шушукането зад гърба си, идвайки в Белград. Но ти си знаеш колко ти струва това. Единайсет месеца живееш като в аквариум без вода, за да дишаш през единия месец у дома.

Как си, Снежана? Прищя ли ти се да се скараш като хората с някого, да изпонатрошиш чиниите, да запееш, докато миеш прозорци, да поискаш кафе или олио назаем от комшията, да ядеш динята без нож и вилица и да си изплакнеш пръстите в реката?

Знам, най-тежки са вечерите у доктор Хенке и жена му. Трябва да бъдеш любезна, докато следят как се държиш: става ли от тебе добра швейцарка? Фондюто се точи по вилицата като дългите досадни вечери, когато се говори само за общи места, за времето и децата.

Спомняш ли си нощта, когато двамата с гаджето ти се сбихте пред Двата елена, защото той се правеше на идиот? Да можеше анестезиологът поне веднъж в живота си да се видиоти! Да се разкрещи! Да се разпсува! Да покаже, че е жив поне мъничко! Как мислиш - един бой би ви се отразил добре: само да се прочисти въздухът, да експлодират натрупаните, но премълчани неща, които нагнетяват тишината и зреят като червясал рокфор.

Хайде, изхвърли телевизора през прозореца! Надуй грамофона до дупка! Какво губиш? Сигурността? И без нея може да се живее чудесно. Бъди смела и рискувай!

Снежанке, какво правиш сред тези джуджета?

Момо Капор
Светла Рускова-Джерманович, превод от сръбски
Гергана Иванова, редактор на превода

Още тука http://kuracpalac.blog.bg/viewpost.php?id=178140
----------------------------------------------------------------------------


Момо Капор е роден в Сараево през 1937 г. Живее в Белград. Завършил е живопис през 1961 г. в белградската Академия за изобразително изкуство. Известен е на югославската читателска аудитория като автор на тридесетина книги - романи, кратки разкази, пътеписи и художествени монографии, както и на приблизително същия брой драматизации. Литературните критици и теоретици го считат за един от родоначалниците на кратките литературни форми (short-story) в бивша Югославия. Неговите разкази и новели са събрани в множество сборници: "И други разкази", "Лански снегове", "101 разказа", "Тя", "Off разкази", "Най-хубавите години и други разкази", а пътеписите му са публикувани в книгата "Скитам и разказвам". Момо Капор е автор на романите "Фолиранти", "Провинциалист", "Ада", "Зое", "Уна", "От седем до три", "Книга за оплаквания", "Зеленото сукно на Монтенегро", както и на двутомната хроника "Бележките на една Ана" и "Хей, не съм ти разправяла за това!". Пише за деца: "Саня" и "Леро - царят на пеперудките". Автор е на голям брой документални филми и телевизионни предавания, а по негови сценарии са снимани и няколко пълнометражни игрални филма. Илюстровал е голям брой свои и чужди книги и е правил изложби както в страната, така и в галерии в Ню Йорк, Бостън, Женева, Брюксел. Превеждан е на френски, немски, полски, украински, чешки, унгарски, шведски и български.

Ето защо съм споделяла и с теб , че съм горда българка , балканка , на която всяка западнячка би завидяла за много неща ! Велик е този Момо Капор !

човек не може да има всичко и трябва да избира - или да загуби себе си заради материално благополучие, или да не прави компромиси със себе си, но да търпи материални изгоди. Всеки сам прави избора си

Благодаря , че ни запозна с този интересен творец .
Житейски позната тема поднесена с лекотата на авторовото слово! Поздрав!

И аз харесвам Момо Капор. Твой ли е преводът, друже?
(Твой или чужд - добре е да се пише.)

Светла Рускова-Джерманович, превод от сръбски
Гергана Иванова, редактор на превода

Добре направи. Светла беше моя студентка. А Гергана ми е колежка. И двете са много готини! :))
Браво и на тях за превода!

Така е друже, няма по-голямо робство от сигурността! Чудесен автор, чудесен разказ!
Поздрави!

силно ме заинтересувахте
с какво се занимавате?

...добър работник ;-)))

е така е важното е да е добър, даже мн добър човек в това което прави,другото няма значение:))

Ходих в Белград хареса ми много обстановката -приятелска!