Снощи се прибирах късно от хамама
край бахчата китна минах на имама,
щом надзърнах вътре, на хлад под жасмина
с ибрика в ръката стоеше Емина.

Пуста опустяла! Хвала на имама,
не ще го посрами даже пред султана!
Как кръшно пристъпи и снага изви
и ходжа с молитви не ще ме спаси.

Селям й продумах. Проклета съдбина,
не щя да ме чуе хубава Емина.
В ибрика си сребрен тя вода налива
из бахчата тръгна гюла да полива.

От клонака китен ветрец щом повя
гъстите й плитки мигом разпиля,
на сини зюмбюли лъхна й косата
а на мен изви се вихър из главата.

Едва не погинах. Проклета съдбина,
към мен не пристъпи хубава Емина
с погледа си тъмен стрелна ме за кратко,
нехай, че по нея, луд лудея, братко.

============================================


Алекса Шантич (1868-1924)

   Един от най-видните сръбски поети, родени, творили и живели в гр. Мостар, центъра на Херцеговина, е Алекса Шантич. Той е първият изтъкнат творец по времето на прелома към модерното развитие и в своята страна, и в цялата сръбска литература, поставяйки я в европейския модерен духовен коловоз. Заедно с Йован Дучич и Милан Ракич е най-значимият символист. Целият си живот прекарва в родния си Мостар. Учи търговия в Любляна и Триест, но после се отдава на литературата. Започва да пише рано и редактира литературното сп. “Зора”. Поезията му още отначало прави силно впечатление и той амбициозно започва да доказва своя талант именно с модерната си символистична лирика. По време на австрийската окупация за известно време емигрира в Италия, а през Първата световна война заради патриотичната си дейност властите неведнаж го преследват и арестуват. Мотивите на стиховете му са елегични, а основната част от темите му са любовни, патриотични и обществено актуални, поднесени по съвсем различен от традицията начин. Словото му се отличава с акварелна ведрост и нежност, с многозначни символи и с общочовешко звучене. Самобитната му поезия оказва силно и съдбовно влияние върху цялата сръбска поезия. Алекса Шантич е автор и на няколко драми (“Анджелия”, “В мъглата”, “Хасанагиница”), в които лириката му дава основен отпечатък. Той е и един от най-добрите преводачи на немска поезия, особено на Хайне и Шилер. 






Стари Мостар


Стари Мост в Мостар