Най-известният убиец е католическият францискански монах Нирослав Филипович, който става усташи много преди войната. В село Дракулич той застава пред батальона усташи, пред погледа на всички убива едно дете с ръцете си и заявява:

"В името на Бога аз прекръствам тези изроди. Следвайте моя пример!"

Веднага след тази реч са убити 1500 православни християни. Но най-големите "подвизи" на Филипович започват едва когато е назначен за комендант на лагера на смъртта Ясеновац. Там той работи съвместно със своите събратя по вяра - католическите свещеници Звонко Брекало и Кулина. През периода на своето управление те успяват да убият над 40 хиляди мъже, жени и деца.

През целия период на управление на Анте Павелич католическите власти заедно с усташите успяват да убият най-малко 850 хиляди души, повечето от които обикновени православно вярващи християни. В това число влизат над 30 хиляди евреи и 40 хиляди цигани. Това са официални данни, а според сръбската православна църква броят на загиналите е 1,200,000 души.


Ватикана и кланетата

Папа Пий XII е отлично информиран за хода на кланетата в Хърватско. Неговият посланик в Хърватско Маргоне редовно го информира за убийствата и напредъка на насилствените прекръствания, на някои от които той е очевидец. Освен това, много от католическите епископи, сред които и католическият архиепископ на Белград, пишат до папата официални писма, в които описват жестокостите на католическите власти и усташите. 

Пий XII пази пълно мълчание за кланетата, но за сметка на това самото му поведение красноречиво говори за неговата позиция. През периода 1940-1942 г той е в най-топли, приятелски отношения както с Хитлер, така и с режима на Павелич.

Посланик Маргоне, в качеството си на личен пратеник на папата, е натоварен да провежда в Хърватско политиката на Ватикана и да я съгласува с политиката на Павелич, като докладва лично на папата за политическите събития. Маргоне публично благославя усташите и казва на католиците:

"Бъдете предани на папския престол, който в продължение на векове е помагал на хората срещу източните варвари."

Друг информатор на папата е председателят на "Католическото събрание на източните църкви" кардинал Тисеран. Той получава от своите подчинени подробни доклади за броя на православните християни, които са заклани или насилствено прекръстени в католицизъм. Отлично знаейки, че през периода от април до юни 1941 г са заклани 100 хиляди православно вярващи хора, на 17 юли 1941 г кардинал Тисеран заявява:

"Архиепископ Степинац върши велико дело за развитието на католицизма в независимата държава Хърватско, където има голяма надежда за обръщане на тези, които не са в истинската вяра."



Не всички католици прегръщат идеята за кланетата. Сред тях има много искрено вярващи хора, които надигат глас в защита на невинните хора, особено след 1942 г, когато по различни канали информация за кланетата достига до целия цивилизован свят. Един от тях е например бившият министър на културата на Югославия, предан католик, хърватинът Първислав Гризогоно. Той пише до архиепископ Степинац следното писмо:

"Ваша милост, пиша Ви това като човек към човек, християнин към християнин. Още от първия ден на независимата хърватска държава започнаха кланетата на сърби (в Госпич, Гудовач, Босненска краина и др.), и тези кланета продължават и до ден днешен."

Следват подробни описания на престъпленията, след което писмото продължава:

"Защо пиша всичко това до Вас? Ето защо: във всички тези нечувани престъпления, невероятни дори за езичници, нашата католическа църква участва по два начина. Първо, голям брой свещеници, духовни служители, монаси организират католическата младеж активно да участва в тези престъпления, и което е още по-ужасно, католически свещеници станаха ръководители на групи и началници в концентрационните лагери, и като такива заповядват да се извършват отвратителни мъчения, убийства и кланета на кръстени хора. Нито едно от тези неща не е станало без разрешението на техните епископи..."

В края на писмото Гризогоно казва:

"Какво ще стане с нас, хърватите, след като остава впечатление, че участваме във всички тези престъпления? Длъжност на църквата е да повдигне своя глас: първо, защото е църква на Христос, и второ - защото е силна. Пиша ви за тези страшни престъпления за да спася душата си, и за да намерите начин и Вие да спасите Вашата." 



Не само мнозина обикновени вярващи хора католици, но и някои католически епископи не приемат политиката на кланета и издигат глас на протест. Един от тях е католическия архиепископ на Белград Ужич. След като не получава никакъв отговор от Степинак, Гризогоно изпраща същата информация в писмо до архиепископ Ужич. Той отговаря на Гризогоно:

"Благодаря ви за вашето писмо. Ние вече получихме информация за кланетата от много различни източници. Аз препращам всичко до Ватикана, и вярвам, че всичко възможно ще бъде направено."
(Ally Betrayed, by David Martin, 1946)

Подобно на писмата на Ужич, хиляди хора от различни страни и с различно положение пишат писма до папата с молба за помощ срещу жестокия геноцид. Католическата църква има много строга дисциплина и нито едно действие от католически свещеник не може да бъде извършено без разрешението на неговия епископ, който от своя страна не може да извърши нищо без разрешението на висшестоящите над него и така чак до папата. Само една дума от страна на папата би била достатъчна, за да се прекрати което и да било действие на негов подчинен от католическата църква, включително и клането на невинни хора.

Обаче протестите на честните хора напразно отекват в залите на Ватикана. Папата и неговите кардинали пазят пълно мълчание за кланетата, като на практика продължават да подкрепят, одобряват и публично да хвалят действията на своите подчинени католически служители в Хърватско. Това коства живота на най-малко 850 хиляди невинни мъже, жени и деца.


Папата и Ватикана в защита на нацистките палачи

След войната Ватикана става най-голямата надежда за спасение на нацистките военнопрестъпници, които бягат от военен съд. Тъй като Ватикана предлага най-добрата възможност за предпазване от арест, броят на намиращите убежище в папската държава нараства толкова много, че секретните канали на Ватикана не успяват да поемат всички желаещи.

Ватикана става център за производство на фалшиви удостоверения за раждане, визи, паспорти и други документи, изработвани с голям професионализъм. По този начин хиляди нацистки военнопрестъпници успяват да избягат в Южна Америка, ЮАР, Австралия и други страни.

При настъпването на съюзническите войски кървавият диктатор на Хърватско Анте Павелич успява да избяга в Австрия, където е заловен от американските военни части и изпратен в затвора в Залцбург. Започва подготовка за военен съд срещу него. Внезапно обаче работата на следствието е прекъсната и Павелич е освободен от затвора. Как става това? Разбира се, причината е, че папа Пий XII се намесва, и чрез архиепископа на Залцбург успява да издейства освобождаване на неговия верен политически приятел, за да не сподели съдбата останалите военнопрестъпници, които са осъдени. Павелич се скрива в двореца на Ватикана, където чака да дойдат "по-добри времена".

Когато международната общественост узнава това и започва да назрява международен скандал, папата скрива Павелич в католически манастир, където той пребивава под името "отец Бенарес". През 1948 г Ватикана снабдява Павелич с фалшив паспорт на Международния червен кръст, чрез който той успява да се пресели в Аржентина. 

В Аржентина, под прякото покровителство на католическите епископи, Павелич продължава, необезпокояван от никого, да провежда своята фашистка пропаганда. Павелич пледира за война и за кръв. За съдържанието на неговите речи може да се съди дори само ако се прочетат заглавията на статиите, които пише в аржентинските вестници: "Идеологическата война", "Зов за кръв" (Dinamica Social, брой 5 и 6, 1951 г) и други. 

Другият усташки идеолог и ръководител - католическият архиепископ Степинак -не успява да избегне съда. Степинак е твърд, разпален и ефективен партньор на Павелич. Той подкрепя усташкото правителство от началото до самия му край. Степинак е не само председател на Съвета на католическите епископи и на Комитета по насилствените прекръствания, но и Главен свещеник на усташката армия. След бягството на Павелич в края на войната Степинак поема ръководството на усташките банди.

След войната архиепископ Степинак е арестуван и на 11 октомври 1946 г е осъден от югославския съд на 16 години затвор. По този повод Ватикана повдига невероятен шум и изпраща гневен официален протест. Папа Пий XII официално отлъчва от църквата всички участници в процеса над Степинак и им обещава вечно проклятие в неугасимия огън. 


Ватикана краде златото, обрано от закланите хора

По примера на католическата инквизиция и нацистите в концлагерите, усташите ограбват цялото имущество на закланите хора. След разстрела или задушаването на хората в газовите камери, усташите минават и събират златните пръстени, обеци и зъби от труповете. Усташите натрупват огромно количество злато и пари. Затова в края на войната главна цел на Ватикана става изземването на златото и ценностите, които неговите възпитаници са обрали от закланите хора. През 1945 г, малко преди падането на нацисткия режим в Хърватско, Ватиканската банка с помощта на католическия Францискански орден успява да прехвърли в папската хазна всичкото злато на усташките банди, което днес се оценява на стойност поне 2 милиарда долара. Част от парите са използвани за организиране бягството на хиляди нацистки военнопрестъпници извън Европа.