Отговорите на въпроса за Христос, за Неговото дело и мисия също са доста противоречиви. Рядко се случва, някой от зовящите се християни да отрича Неговото историческо съществуване, но начинът по който Го възприемат, често витае между езичество, неверие и ерес. Един камък за препъване и за атеистите и за безбожните християни е непорочното зачатие на Богочовека. /Лук. 1:34,35/ Вярно е, че човешкия разум не може да го дефинира, не може да да го побере, но това още не е повод да го отхвърли. Много от хората, които се считат за православни, смятат, че “Иисус е Син на дева Мария и дърводелеця Йосиф” (а не Син Божи). Познанния за Неговото учение, житие и изкупително дело изобщо липсват. За едни Той е велик Учител, за други е нещо като екстрасенс (нали е вършил изцерения), за трети неуспял политик (и такива също се наричат християни). Някои са склонни да отричат събития от житието на Спасителя, като например Възкресението. Други увлечени от плътско мъдруване го наричат анихилация и се ровят в псевдонаучна литература, за да търсят доказателства. Тук се сещам за думите от Посланието на св. апостол Павел до римляни: “Ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш”. /Рим. 10:9/ А когато разумът вземе връх над вярата и започне да търси доказателства, какви ли ще бъдат последствията от това?
Много странни са възгледите на някои от безбожните християни за задгробния живот, нерядко съвпадат с тези на атеистите. Един дежурен отговор е: “Ами никой не се е върнал от там, за да разкаже какво е.” Тук е въпросът: Може ли да съществува християнство без вярата в рай и ад, без надеждата за справедливо въздаяние след смъртта? Аз категорично смятам, че не! Но някои други хора са на различно мнение от моето. Немалко от тези християни приемат вярата в прераждане или в астрален свят. Дали защото е по-приятно и удобно, дали от невежество е трудно да се определи.
Това са само някои от формите на религиозен синкретизъм. Много невежи православни смесват вярата си в Бога с вяра в хороскопи, гледане на кафе, тълкуване на сънища и пр. Лично съм чувал християнки, които от години ходят на църква, да говорят за вярата си в нумерология и хороскопи, за лечебната сила на мудрите, за пророческите способности на Ванга и пр. При силна уплаха немалко от тях са склонни да отидат да им леят куршум (което е форма на магия). Не са изключени и прояви на спиритизъм и посещения при екстрасенси и врачки. Някои от там получават предписания – какви молитви да им прочете свещеника, какъв дар да занесат в храма, какъв курбан да направят. Но ако отхвърляме Бога, ако търсим първо помощта на дяволски средства и хора извън Църквата, нима това не е отново форма на неверие и отричане от православната вяра? Нали Библията казва, че у нас не бива да се намира “...предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, ни който пита мъртви; защото всеки, който върши това е гнусен пред Господа” /Втор. 18:10, 11, 12/Доста от посещаващите храма не смятат допитването до врачки и гадатели за грях. Едно широко разпространено схващане за Православието, което изповядват много от хората посещаващи храма, е че то е една много ценна българска традиция. В своите вярвания, те го поставят наред с всички фолклорни традиции и езически вярвания. В голяма част от случаите много сполучливо смесват християнското учение с привнесените към него народни обичаи и празнични обреди. Други се причисляват към него само заради историческите му заслуги за утвърждаване на нацията и ролята му през Възраждането. Всички разсъждаващи и вярващи по този начин остават чужди на духовния живот и благодатното общение в Църквата. Тяхното съпричастие към Православието се изчерпва с няколко минути престой в храма и запалване на свещичка. Защото такава е традицията.
У много от тези християни нерядко се среща известно консумативно отношение към религията. Те са най-редовни в храма на празниците когато могат да получат нещо. Така на Богоявление и Връбница тълпи от народ се изреждат, за да получат светена вода или благословени върбови клонки. През останалото време трудно ще ги срещнем на богослужение, но никой не е в състояние да ги убеди, че не са православни християни.
В една голяма част от случаите посещаващите храма не четат нито Библията, нито вероучителна литература. Тук става въпрос и за хора с образование, с ерудиция, които се занимават с умствен труд. Познанията си за вярата добиват най-често от материали в седмични и ежедневни вестници или от електронните медии. Тяхното невежество иначе не се забелязва, но проличава, когато някой започне да им задава въпроси. Споменатият по-горе религиозен синкретизъм е част от техните религиозни възгледи. Наред с вярата в Бога, те вярват в извънземни, в способностите на тибетските йоги, поставят Христос наравно с Буда, Мохамед и други религиозни учители. Изобличава ги и Свещеното писание с думите на св. апостол Павел: “Така и тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата”. /2 Тим. 3:8/Нерядко се срещат случаи на критично отношение към православните християни, стремящи се към духовно усъвършестване. Хора, смятащи себе си за принадлежащи към Църквата, гледат на тях с насмешка и ги обвиняват в религиозен фанатизъм. За тях препоръките за духовен живот са отживелица и нямат място в живота на съвременния човек. Този възглед нерядко води до конфликти в семейството, когато единият от съпрузите или децата тръгнат да навлизат по-дълбоко в духовния живот. Тогава започват да им забраняват да постят, да ходят редовно на богослужение. Близките им се дразнят от православната литература, която четат. Молитвите и поста, Изповедта и Причастието, както и редовното участие в богослужението се възприемет с безпокойство. Не се изключени караници и семейни скандали. Такива хора казват: “То бива човек да вярва и да ходи на църква, ама това твоето на нищо не прилича!” Ако обаче им кажем, че не са християни дълбоко ще се обидят.
Има много случаи, при които такива недостатъчно образовани в елементарните истини на вярата хора, започват да се ровят в литература свързана с Второто пришествие на Иисус Христос и края на света. Те са склонни да повярват на евтини булевардни книжки и лъжепророчества, позволяват си опити за тълкуване на библейския текст. Една от целите на подобни начинания е тази, да видят колко време им остава до края, за да се подготвят с подобаващо настроение. Те или не са чели или съвсем са забравили думите на Спасителя: “за оня ден и час никой не знае, нито дори небесните Ангели, а само Моят Отец”. /Мат. 24:36/
Една от проявите, изобличаващи безбожното християнство са делата. От една страна се наблюдава редовно посещение на храма, от друга, пълно противоречие с християнската етика, пренебрегване на Десетте Божии заповеди и следване на собствените суетни и плътски желания. В немалко от случаите на някои принципи на християнския морал се гледа като на средновековна отживелица. Най-честите оправдания са: “всички правят така” и “времената са други”. На такива не можем да отговорим по друг начин освен с думите на св. апостол Йаков, че “вярата без дела е мъртва”. /Йак. 2:20/
Няма съмнение, че и за двете описани по-горе явления, една от причините е насаждания в училище атеизъм през годините до 1989 и отсъствието на християнско възпитание в семейството. Проблемът, обаче идва и от липсата на желание. Днес никой никого не спира, а храмовете са отворени и достъпни за всички. Вече са издадени стотици заглавия, като се почне от вероучителните брошурки и катехизиса и се стигне до задълбочените изследвания върху Свещеното писание, трудовете по християнска етика и църковна история и пр. Но повечето хора, водени от своята гордост, смятат, че всичко си знаят и повече познания не са им необходими. Това е една от причините да им липсват и елементарни познания за православната вяра. Пък и не всичко от това, на което Църквата ги учи им харесва. В същото време с охота четат книги за окултното, за магии, за свещения Граал и пр. Явно е дошло предсказаното от св. апостол Павел време, когато “човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха, те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат”. /2 Тим. 4:3,4/
Някой би запитал: дали това, което наричам безбожно християнство е християнство въобще? На този въпрос оставам всеки да отговори за себе си. Аз не искам да съдя и моята цел не е такава. Такива християни не ги изобличавам аз, а Свещеното писание. Просто би ми се искало някои хора да се замислят за чистотата на своята вяра, за своята връзка с духовния живот на Църквата! Би ми се искало на някои да им се изясни, че Бог не е някаква безлична природна Сила или студен космически Разум, че православната вяра е несъвместима с нумерологията и хороскопите! Би ми се искало да съм успял в това начинание!
Голяма пречка за утвърждавенето на православното християнство като начин на живот е тази, че в момента изповядващите религиозен атеизъм и безбожно християнство са мнозинство. Те са навсякъде около нас. С поведението си, с действията си и с думите си те системно пречат, както на отделни християни, така и на Църквата като цяло. А когато ги разобличим, виновни излизаме ние и ставаме по-черни от дявола.
Да се върви по тесния и каменист път нагоре е трудно. Особено когато всички предпочитат равния, широкия, лесния, удобния. Тогава те всячески се стараят да те отклонят от твоя тесен и трънлив път. Не че им пречиш с нещо, просто не могат да понесат, че не си като тях. Да бъдеш гласа на викащия в пустинята и то в една земя, където години наред са вилнели смерчовете на войнстващия атеизъм не е никак лесно. В тази духовна пустиня душите на хората са толкова окаменели, че живата вода на вярата се стича по тях като по стъкло. Една пословица казва, че надеждата умира последна. На мен не би ми се искало да умира. И съм сигурен, че тя ще надживее и безбожното християнство и религиозния атеизъм, че ще победи и ще допринесе за едно по-силно и здраво Православие.Цветан Диковски
http://c-dikovski.blogspot.com/
А "ТАЗИ Църква" е на всички нас... И на Илия Павлов също.
Поздрави
Пълно е с тях; те са навсякъде; без тях няма нито помен, нито венчавка, нито раждане.
Отделно цар в йерархията е сатана.
Кражбата е свещенодействие, а ако е на пари?, - е осребряване на "труда".
Няма търпение; няма милост, няма тишина и молитва, няма причастие, няма православие, или това Православие, което Господ ни го е завещал, а не както го интерпретират, разчитащи на човешката простота, или - о!, свещена простота, в българия стигнала до простотия.
А въпросът е много актуален и по значителност, и по нагласа у хората, с притегателен център в езичеството, или в безбожието, или в масонството, което си е едно и също.
Разхищение на живот.