Жали Заре, да жалимо, како че се раздвоимо

Ти од мене, я од тебе, я че идем на далеко

Я че идем на далеко, на далеко бело Вранье

Че се пишем у кумите, у кумите млад кумита, ееее

 

Па че узмем кралску сабльу и той кралско све оружйе

Па че идем чък у Пчиньу, чък у Пчиньу, Прешевкасу

Па че пређем Вардар воду, Вардар воду бъш голему

Че се тепам с тия турци, с тия турци и арнаути, ееее...
...
...
...

Жаждата за любов и свобода, са най голямата жалба, защото са трудно постижими.Благодаря ти за хубавата песен и възможността да се докоснем до музика, която носим в себе си и която ни прави близки, заради общите балкански корени.Поздрави!

великолепна е

взима една голяма гума и вместо да пише - трие, трие.

В тъгата има и радост, в тъгата има и красота, но тъгата си остава тъга. И да се усмихваш - пак плачеш.