Прочетен: 4169 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 16:43
Бийело Дугме
Групата "Бийело дугме", която донесе "секс, наркотици и рокендрол" в комунистическа Югославия през седемдесетте години, остава и днес една от най-популярните групи на Балканите.
Членовете на групата са от босненската хърватска, мюсюлманска и сръбска общност. Бандата е символ на времената на мир и просперитет преди разпадането на Югославия в началото на деветдесетте години.
Основател на "Бийело дугме" е Горан Брегович. Първи соло вокал и бас китарист е Желко Бебек, бивш член на сараевската група "Кодекси".
През 1969 г. Бебек забелязва Горан и го привлича в неговата група. След неуспешно турне в Италия, тя се разпада и в нея остават Брегович, Милич Вукашинович (барабанист) и Зоран Реджич.
През 1971 г. Горан Брегович и Зоран Реджич записват няколко хита, станали по-късно емблематични за "Бийело дугме". Един от тях е "Ако бях бяло копче" (Kad bi bio bijelo dugme). Този хит дава името на новосъздадената на 1 януари 1974 г. рок банда.
Още от началото на 1975 г. "Бийело дугме" вече е най-популярната югославска група. Започват изтощително турне из Югославия.
Втория албум, "Какво би дал да си на мое място", подготвят в село Борике в Източна Босна и записват през ноември 1975 г. в Лондон. Продуцент е Нийл Харисън. За кратко време албума е продаден в изключително висок тираж, повече от 200 000, за което компанията "Юготон" въвежда термина "диамантена плоча".
След излизането му, групата тръгва на турне из Косово и Македония. Тъй като се отменя новогодишният концерт, в който е трябвало да участват, са поканени да свирят на Тито в Хърватския народен театър. Изпълнението им обаче бива прекъснато още в началото, понеже силната музика шокира официалните гости.
Третият албум, "Ето. Много искам!" излиза през 1976 г. Сред хитовете в него са "Нощес сънувах, че те нямам", както и композицията на Горан Брегович "Лошо вино".
След 1977 г. започват кризите в групата. Сменят се някои от членовете й, концертите се съпровождат от технически проблеми, публиката е по-малобройна от преди. Бандата се разяжда от свади и започва да се говори, че "Бийело дугме" е пред разпадане.
Трябва да се измисли нещо голямо, за да се разсеят слуховете. Това е безплатният концерт в местността Хайдушка чешма край Белград през август 1977 г.
Отзовават се между 70 и 100 000 младежи, което е рекорд в дотогавашната история на рок музиката в Югославия. Малко след това Горан Брегович влиза в казармата.
През есента на 1978 г., преди Горан да излезе от казармата, към групата се присъединява Джиджи Янкелич и започва подготовка за новия албум "Бродяга и принцеса".
Издаването му през следващата година обаче е съпроводено с редица цензурни действия от страна на "Юготон": отхвърлена е първоначалната обложка поради "вулгарност" (жена, която шутира мъж в интимните части). От текстовете на някои песни са извадени или заменени изрази, като например "през тоя ми е", "а Христос е бил копеле и клетник" и др.
За разлика от по-ранните, албумът е изцяло "урбанизиран" и напълно лишен от фолк влияние. Емоционалните балади "Когато забравиш юли" и "Ако все пак пожелая някое писмо" са в съпровод на симфоничен оркестър и хор. Тиражът чупи предишните рекорди и тавата е обявена за албум на годината.
Турнето на "Бийело дугме" през 1979 г. също бележи успех. В Белград концертът се повтаря пет пъти, а приходите отиват за пострадалите от земетресението в Черна Гора.
През 1979 г. Горан Брегович за пръв път пише филмова музика - за филма
"Лични работи" на Александар Мандич.
В края на 1980 г. издават албума "Да доживееш стоте", в който се чувства влияние на новата вълна (New Wave). В някои от песните се усещат и политически нюанси.
В началото на 1982 г. изнасят концерт в Инсбрук, Австрия, в рамките на проявите на Сараево като бъдещ домакин на Зимните Олимпийски игри пред бившия домакин.
На връщане от Австрия митничарите конфискуват оборудването на групата и им налагат голямо мито, което ги застрашава финансово. За да се съвземат, те предприемат турне в България през юли и август 1982 г. За месец и половина концертите им в страната ни са посетени от над 120 000 души.
По същото време в пресата се появява информация, че Горан Брегович е изхвърлен от Съюза на комунистите, защото не посещавал редовно събранията на низовата организация, но от този случай за групата няма никакви отрицателни последици.
Новият албум излиза през 1984 г. Заглавието му е просто "Бийело дугме", а в него се чувства фолк-ориентацията на Брегович. Провокираща е преработката на югославския химн "Хей славяни". Тиражът на тавата и публиката на концертите надхвърлят тези от предходните години.
През 1986 г. бандата издава "Изплюй се и запей, моя Югославийо". Обложката представлява китайска пропагандна снимка, показваща модерен революционен танц.
Двойният концертен албум на групата "Мрамор, камък и желязо" от 1987 г. е записан по време на турнетата й. В него намират място 16 заглавия, които дават представа за биографията на бандата от първите сингли до последния студиен албум.
В края на 1988 г. излиза албумът "Чирибирибела", на чиято обложка е нарисуван Ноевия ковчег. Хит номер едно става песента "Гергьовден". Като използва стиха на Джордже Балашевич "А аз не съм с онази, която обичам" и стара циганска тема, в съпровода на циганския оркестър на Феят Сейдич Горан Брегович прави страхотен хит на всички времена.
След тези успехи членовете на "Бийело дугме" се разпръсват по различни краища на света и всеки започва да се занимава със собствена кариера. Горан Брегович продължава с изключително успешния си музикален път.
Бийело Дугме - LIVE в Скопие през 1975.година
11.07.2008 11:57
10.08.2008 01:28